Елена наричаше птиците, които идваха при хранилката „привлекателни“ и „непривлекателни“. Тя обичаше малките пъстри птици и не обичаше големите, които нямаха цветове по тялото.

Но въпреки всичко, Елена еднакво се грижеше за всички. Когато станеше студено, те малки и големи, шарени и едноцветни, имаше къде да намерят храна, от която се нуждаеха.

Всякакви хора идват при Исус, за да получат храна, за да оцелеят. Те често смятат, че са недостойни за това, в други случаи се чувстват силни и благословени.

Всички хора, по всяко време могат да намерят храна и подкрепа при Христос. Той е винаги до нас, за да ни помага и съдейства.

Когато сме в нужда, независимо дали се чувстваме достойни и силни или слаби и непривлекателни, Христос ни предлага любов, която лекува, духовно зрение, който ни води по правилния път и обновява духа ни.

Когато Му се доверим, разбираме колко сме ценни в Божиите очи, независимо от това, как хората ни оценяват или как сами се възприемаме.

Ние сме ценни за този, Който ни е сътворил.

Много хора са особено внимателни към начина си на хранене. Човек сам разбира, че не е важно само какво ядем, а и как се храним,

Слюнката ни съдържа ензими, които помагат при храносмилането. Ако не сме сдъвкали храната достатъчно, преди да я глътнем, тези ензими не успяват да проникнат в нея и да приготвят тялото ни за усвояване на най-доброто от нея.

Нещо подобно става и при четенето на Божието Слово. Ако го четем редовно и размишляваме върху значението на това слово, то ще ни храни и ще се запечатва в сърцата ни. То ще ни обогатява и ще опознаваме Бога все повече.

Само така ще знаем дали отговаряме на Божия промисъл и дали животът ни свидетелства, че сме християни.

Ако Божието Слово работи в живота ни и ни помага да принасяме повече плодове на вяра, ние ще можем да учим и да насърчаваме и другите, така че и те да приемат това Слово като насъщна храна за душата си.

Има една област в живота ни, това е сферата на нашите отношения, на която ние, вярващите, не обръщат много внимание. Ние просто не слушат какво се говори по тази тема Божието Слово.

Ние толкова много се караме и се критикуваме помежду си, че просто не позволяваме на силите, които Бог ни е дал, да бъдем успешни в този свят. Защото кавги водят до проблеми в духовния свят.

Те отварят вратата на дявола и не дават възможност да получим отговор на молитвите си. Те даже пречат на ангелите да ни подкрепят.

Съпрузи, родители и деца, работници и служители, членове на една и същата църква, всички ние трябва да осъзнаем, опасността от разпри и да започнем да ходим в любов.

Осветете със светлината на Божието Слово вашите взаимоотношения. Изследвайте Библията и получете откровение за това, че всички ние се явяваме части един на друг. Ние сме едно тяло и с един Дух. Стремете се да запазите хармонията и единството в Духа.

Нека силата на Бог пребъдва във всичките ни взаимоотношения. Нужно е да се научим да ходим в светлината!

През пролетта по всички зелени площи на града и цветните лехи разцъфтяват жълти, като малки пиленца, глухарчета.

Те радват човешките очи, уморени от дългата зима и светят с ярки, радостни краски.

Някои вплита цветовете им във венче, а домакини използват младите листа, пъпките, дори и корените на глухарчето, за да приготвят вкусни ястия, като конфитюри, супа, салата, котлети.

Освен това, най-опитните могат да приготвят от тези диворастящи растения настойки и отвари. А от корените му се получава чудесен заместител на кафето.

Всъщност, повече от хиляда години глухарчето се използва в народната медицина, но това знаят малко хора.

В глухарче се съдържат много витамини като А, В, С, Е и PP. Също така, то включва много макро и микроелементи, желязо, калций, селен, фосфор, магнезий и цинк.

В глухарчета има флавоноиди, киселини, антисептици, тонизиращи средства, които допринасят за подмладяването на тялото и бързото възстановяване след боледуване.

Днес науката потвърждава това, което Библията ни учи, че между ума и тяло има тясна връзка.

Ето какво е казано в Притчите по този въпрос: „Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“.

Но, също така, съществува тясна връзка между душевно и физическо здраве. Чувството за вина, страх, завист, горчивина, вътрешна опустошеност, бягство от реалността, тези и множество други проблеми водят до болест за душата, която е породена от заразата на греха. Те подобно на отрова, отравят нашата душа и тяло.

Но когато в нашия живот влезе Христос, Той ни избавя от вината, освобождава ни от страховете. Дава ни любов към ближния, разкрива смисълът на живота ни. Неговата радост и мир неутрализират отровата на греха, донасят емоционално и физическо изцеление.

Означава ли това, че нашите емоционални и физически разстройства ще изчезнат напълно? Не е задължително. Но, подобно на чист източник, душевният мир от Бога, очиства и освежава душата и тялото.