В Нова Зеландия живее единствена по рода си птица киви. Тя не живее никъде другаде, следователно е ендемична за острова.

В Нова Зеландия са много горди с този факт, за това са поставили на емблемата на страната си киви.

Този, който чуе гласа на тази птица, изобщо няма да попита защо са я кръстили така. Всичко е много просто, тя вика: „Ки-ви! Ки-ви!“

Това необичайно създание има доста невзрачен вид: тялото му има малка крушовидна форма, покрито е сиви пера, подобни на гъста козина, има два крака и дълъг клюн.

Трудно е да се види киви, защото е нощна птица и живее в дупки.

Кивито не е съвсем малка, както си мислим. Тя има размерите на наша кокошка. Тази птица има криле, но те са много малки и са рудиментарни останки  с дължина не повече от пет сантиметра. За това те не се виждат, под перата на птицата.

Ако погледнете внимателно снимката, че разберете защо плода киви е получил такова име, те с птицата киви са много сходни на външен вид.

Моя позната  смяташе, че някои хора по природа умеят и обичат да се грижат за себе си, а на други това не е дадено.

Защо за толкова много жени е сложно да използват една част от силите си и да губят, макар и малко, време за поддържане на красотата си?

Има два начина, чрез които една жена възприема своето тяло.

Единият е, когато се идентифицира с него, вярвайки че „Аз- това е моето тяло“, а другият – отделяме се от него, считайки тялото си най-голямото свое ценно притежание.

В първия случай, виждайки себе си и тялото си, като едно, но не можем да го третираме като обект на внимание. Смятаме, че е трудно да се грижим за себе си.

Ако осъзнаем, че имаме тяло, независим орган, който има власт да удължи или да прекрати живота ни, ние се отнасяме към него с уважение, което заслужава.

Погледнете тази снимка. Какво виждате на нея?

Щастливо усмихнато момиче. Снимка като снимка.

Но тази фотография има предистория, ужасна и шокираща.

17-годишната руска ученичка Ксения Игнатиева си направила снимка на моста в Санкт Петербург на височина 10-метра, опитвайки се да впечатлите приятелите си.

След като достигнала най-високата точка на моста, момичето се спънало, загубило равновесие и хванало кабел, който е бил под високо напрежение.

Ударът от тока я хвърлил на моста, където полицаите открили тялото на Ксения.

Ако плътския човек не отговаря на удара с удар, той е страхливец. Но ако на удар не отговаря вярващ в Бога човек, той е син на Бога.

Ако ви оскърбяват, вие не само не трябва да се възмущавате, но и да използвате случая, за да изявите на хората Божия Син.

Да се имитира Божия Дух е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

Проповедта на планината ни учи, че не трябва да вършим това, което сме длъжни, а да правим това, което на никому не дължим.

Ако сме ученици на Христос не можем да кажем: „Повече не мога. За мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми“.

Всеки път, когато държа на своите права, аз причинявам болка на Божия Син.

По-добре да приема укора насочен към Христос, като приема удара върху себе си. Това означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло“.

Ученик на Христос осъзнава, че животът му говори за честта на Господа, а не за собствената си чест. Не търси съвършенство в другите, но не спират да се стремим, да се усъвършенства.

Проповедта на планината ни учи: „Не търсете справедливост за себе си, но никога не спирайте да постъпвате справедливо спрямо другите „.

Не се съмнявайте, вие винаги се намирате в центъра на битката. Духовната битка със сатана, който полага всички усилия, за да ви деморализира и погуби.

Винаги трябва да помните, неговата непреклонна решимост и да усетите плановете му.

Бог иска да ни научи да противостоим срещу сатана и греха. Сатана е убиец от самото начало. Поразява ни в най-незащитените места. Стреми се да ни подчини, така че да не можем повече да служим на Бога.

Бог ни предлага определени духовни занятие, за да възпита духа ни, както физическите упражнения ни помагат да тренираме тялото си.

Бог ни дава всички необходими средства, за да се защитаваме от сатана и да не го допускаме близо. Тези средства са: четене на Библията, молитва, вяра, праведен живот, общение със Святия Дух.

Както при физическите тренировки, така и при възпитанието на духа е нужно усърдие.

Бог не ни е обещал да ни пази от всяко затруднение, но Той няма да ни остави в беда.

Най-важното запомнете, че със Своята смърт и възкресение Христос вече е победил сатана. И в един прекрасен ден тази война най-накрая ще завърши.