Този ден бе невероятно слънчев. Вероятно заради престоящото тържество. Мартин и Силвия щяха да сключат брак.
– Виж какво хубаво време се случи в деня на нашата сватба, – сияеше Силвия, обръщайки се към Мартин.
И ритуалът по бракосъчетанието, наредбата на масите, поздравленията на гостите и роднините, всичко бе като по ноти. Фотографът запечатваше всеки миг от тази веселба.
Изведнъж Мартин се затича към реката и както си беше със сватбения костюм, скочи във водата.
Всички присъстващи на тържеството бяха като ударени от гръм.
– Какво му стана на младоженеца? – тревожно разменяха погледи присъстващите.
Някой се пошегува:
– Може да е прегрял от виното и е поискал да се охлади.
– Невероятно е толкова бързо да се напие, – заявяваха най-близките му приятели, които го познаваха много добре.
Тълпата от хора се насочи към реката, в чийто води бе изчезнал „смахнатия“ младоженец.
Всички видяха как главата на Мартин се показа над водата. Едната му ръка придържаше малко момче, а с другата той гребеше към брега.
А ето какво се бе случило. Едно момче бе попаднало в дълбоките води на реката. То бе започнало да вика:
– Помощ! Помощ!
Но поради шумотевицата и музиката, никой от гостите на сватбата не бе чул този зов. Но Марин го бе чул и не се колеба дълго:
„Там някой се дави, – каза си той, – трябва да му помогна“.
Макар, че Марин бе намокрил и изцапал сватбения си костюм, никой не го укори. В техните очи той бе станал герой.
– Знаех си, че се женя за добър и героичен мъж, – каза Силвия пред всички, прегръщайки мокрия си съпруг. – Той винаги е готов, без никакво колебание, да се притече на помощ на всеки нуждаещ се.
Младата двойка остана много доволна, когато разбра, че фотографът е успял да запечата този вълнуващ инцидент.
Така Мартин и Силвия ще си спомнят дълго за нещо интересно случило се на сватбата им.
