Новоповярвал пита един от „ветераните“ на църквата:
– Какво работи вашият проповедник?
– Той е строител.
– А какво строи?
– Първо изгражда себе си. Той знае как да приведе цяла тълпа по „тесния път“ и за всичко това се радва и благодари на Бога.

В селището Рование, в Лапландия, семейство държи в дома си елен, който се смята за куче и се храни на масата заедно със стопаните си.
Никой не е дресирал животното. Еленът обича да общува с хората от малък. Сега яде на масата с другите, спи на кревата и гледа телевизия.
Обикновено такива животни не обичат да ги докосват. Те не харесват, когато има голяма тълпа от хора.
Но този елен е по-различен. Той е приветлив и се смята за куче.
След като елена пораснал му построили отделно жилище и го пускали понякога в къщата. Елена е доволен от тези изменения.
Той обича да се забавлява на улицата и се радва на пускането с шейни.
По-рано в САЩ приспали елен, заради прекомерната му любов към хората.

Тълпа от 7 хиляди активисти на ЛГБТ – акроним буквите, на който означават: лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора, нападнали католическата катедрала Йоан Кръстител в град Сан Хуан Аржентина.
Те били крайно агресивни.Участниците на акцията в защита на аборта и хомосексуалността, нападнали вярващите защитаващи катедралата от оскверняване.
Представители на сексмалцинствата, много от които били голи до кръста, пръскали в „живия щит“ от хора балончета с боя, плюели ги, ругаели, опитали се да осквернят катедралата и да изгорят изображението на папата.
Вярващите показали устойчивост и в отговор на провокациите отговорили със колективна молитва. Много от тях плачели.
Католическата църква остро разкритикува полицията, която е допуснала безредието и не го е пресекла навреме.

Живял един поет. Той пише стихове с дълбок философски смисъл. Носел своите стихотворения в различни списания и издателства, но те не ги публикували. Редакторите се позовавали на факта, че неговите стихове са в противоречие с гледната точка на обществото, че неговата поезия не подтиква към положителните и творчески мисли, а срещу тях и тези стихове няма да принесат полза, а само ще навредят.
Един ден поетът решил да излезе на улицата и да прочете стиховете си на минаващите. Той избрал един булевард, който вечерно време бил особено оживен и започнал да чете стиховете си. Около него се събрала тълпа. След няколко стихове между хората се породили оживени дискусии. Хората се разделили на две, едните защитавали стиховете, а другите ги отричали. В спора се намесил и поетът. Той започнал ревностно да защитава творенията си. Постепенно се отдръпнал на страни. Разбрал, че е дал повод на всеки да говори за нещо свое. Неговите стихове никой не запомнил.
И тогава на поетът дошла друга идея. Той се отправил в покрайнините на града, където живеели бедни хора, много от тях били неграмотни.
Застанал на един кръстопът и започнал да чете стиховете си. След известно време, той бил заобиколен от хора, които го слушали затаили дъх. Той продължил да чете и видял, че много от хората се просълзили. Когато свършил го аплодирали, дошли стиснали му ръката и му благодарили.
– Харесват ли ви стихотворенията ми? – попитал поетът.
– Стиховете ви са много красиви! – казали хората.
– А какво ще кажете за дълбокият им смисъл? – попитал поета, искайки да разбере публиката си.
– Ние нито едно стихотворение не разбрахме, – казали хората. – Ние и половината от тези стихове не знаем. Но думите в тях са красиви, гладко са свързани, в тях звучи музика. Дошъл си при нас и си ни донесъл тази красота. Толкова много си се старал за нас. И за това ти благодарим, че си го направил. На нас рядко ни обръщат внимание богатите и образованите, а ти дойде и ни донесе толкова много красота, благодарим ти.

Лондонският „Обзъвър“ на 18 март 2001 г. е съобщил, че британската полиция обмисля използването на американската Моторизирана система за отказване.

Тази система е известна като „зашеметител“, използващ „насочен лъч“.

Когато влезе в контакт с кожата, създава неприятно усещане за парене. Според Пентагона лъчът не причинява трайни увредания. Никой не е ранен, а тълпата или вражеските войници се разпръскват.

Оръжието използва същия лъч, който можем да открием в микровълновата фурна. Движейки се със скоростта на светлината, той прониква на по-малко от милиметър под кожата и бързо загрява повърхността й. Това предизвиква защитната реакция на тялото – усещане за болка. В момента, когато човек се озове извън обсега на лъча, болката изчезва. Кой знае какви оръжия във въздуха, водата и храната експериментират върху нас.