Пламен обясняваше нещо на приятеля си Крум, като размахваше ентусиазирано ръце:

– Чуй само: „Който пази смоковницата ще яде плода ѝ, а който се грижи за господаря си ще бъде почитан”.

– Да, има парадокс в това, – съгласи се Румен.

– Явно е, дори и най-дребните задачи на слугата, , – побърза да отбележи Пламен, – който защитава своя господар, ако са изпълнени добре, са повод за почит. Всяка добре свършена работа е достойна в очите на Бога.

– В този свят тези, които полагат труд се смятат за по-долни от тези с положение и висок пост, – забеляза Румен.

– Виж, – Пламен развълнувано вдигна ръка, – Бог още в самото начало бърка в пръстта и прави човек и Той не смята, че това е под достойнството Му.

– Дори Исус, когато дойде на земята, не бе с много свободно време, Той бе дърводелец, – кимна с глава Румен.

– Ако не вършиш работа и то работа, с която можеш да се гордееш, ти си откъснат от своята човешка същност, – заяви Пламен. – Душата ти ще атрофира. В крайна сметка работата не е зло, а благо.

– И все пак не е задължително това да бъде голяма кариера, която да промени света, – засмя се Румен. – Всяка работа, която е полезна за другите и е свършена добре, заслужава почит.

– Презираш ли работата на метачките или тези, чиято работа е доста мръсна? – предизвикателно попита Пламен.

– Почакай, – спря го с вдигната длан Румен. – Някои презират и хора, които градят кариера, за която се изискват повече умения и образование.

– Тези различия за нас не трябва да имат значение, Исус приемаше всички, – поклати глава Пламен.

Тошко престъпяше от крак на крак притеснено и обясняваше на учителя си:

– Съжалявам, но не го написах, защото не се чувствах много добре.

Учителят се усмихна и добави:

– Тошко, знаеш ли, че по-голямата част от работата по света се върши от хора, които не се чувстват много добре. Срещал ли си някой, който е направил всичко възможно, въпреки че се е чувствал по-малко от сто процента?

Тошко засрамен наведе глава.

Баба му бе болна, но сама вършеше домакинската работа в къщи.

Брат му си счупи крака, но не се отказа да ходи и посещава различни мероприятия.

Липсва ли ви мотивация и енергия, не се доверявайте на чувствата си.

Действайте и вижте дали няма да се почувствате по-добре.

Упорит труд, това е цената, която трябва да платим, за да достигнем определена цел.

Станой клатеше недоволно глава:

– Гледай Петко, не се грижи за нищо, не се стреми да знае нещо, не се намесва, не се радва, няма цел, живее ей така.

– Такива остават живи само, защото няма за какво да умрат, – подсмихна се Теодор.

– Петко не обича живота, мързи го да се помръдне, – махна с ръка Станой. – Да се хване упорито да се труди и да се радва на плодовете от труда си.

– Какво толкова, не всеки може да работи с чувство за дълг или да печели пари? – подметна Теодор.

– Но може да работи за нещо, което обича, – разгорещи се Станой.

– Не, – отсече Теодор, – тук трябва да има някаква мотивация.

– Петко води незадоволителен живот, защото не е достатъчно недоволен от живота си, – констатира Станой.

– Че кой ще му помогне? – повдигна вежди Теодор.

– Само Исус може да го вкара в пътя, – бързо отговори Станой.

– Кой знае, – повдигна рамене Теодор.

– При Него няма разминаване, – Станой удари масата с ръка.

Разговор, а дали Петко се е променил? Кой от двамата е опитал да му помогне?

Лесно е от старани да говориш, по-добре протегни ръка.

Бе вторият ден от страстната седмица. В църквата имаше богослужение.

Когато Наум чу притчата за десетте девици, подчерта след службата:

– Християните носят огромна отговорност за всяко действие в живота си, а също и за причинно следствената връзка в него.

– Ако работиш много това не означава, че ще се постигнат реални постижения, – отбеляза Данчо.

– Възможно е, работата ти да се провали от този, който работи след теб, – повдигна вежди Наум.

– Работата носи скръб и болка. Ставаш рано и лягаш късно, често не можеш да заспиш дори през нощта и си изпълнен с усещането, че работата всъщност не е чак толкова добре свършена, – доуточни мисълта си Данчо. – С други думи, тя никога не те удовлетворява напълно.

– Работата и постиженията, без Божия мир в живота ни чрез Духа, никога няма да бъдат достатъчни. Нуждаем се от Бога, Чийто труд води до истинска почивка и от Спасителя, Който може да спи дори по време на буря, – усмихна се Наум.

Пчелите отлетяха при Господа и се оплакаха:

– Домовете ни се разрушават. Медът ни се краде. Рояка се затрива. Ние не можем да се защитим, дай ни средство против това.

– О, тези слаби същества искат да защитят труда си от алчните и злите, – каза си Господ.

Забелязали ли сте, че когато не искате да дадете труда си на потребителите ставате алчни и ядосани?

Господ изпълни молбата на пчелите. Даде им жила но ги предупреди:

– След като ужилите, ще умрете.

Така се случва със всеки добър работник. Той се защитава, но след това се чувства зле за дълго време.

Затова жилете, само когато е необходимо.

Има и друг начин да се защитите. Вземете пример от пчелите.

Те се събират на рояк и заобикалят този, който им е причинил вреда. Принуждават го да бяга и да се спасява. Така остават живи.

Силни сме, когато взаимно се подкрепяме.