Мария слагаше масата за вечеря и телефона извъня. Тя вдигна слушалката и чу разплакания глас на Магда:

– Извинявай, че те безпокоя, Мария, но бих искала да поговоря с теб.

Магда смутено прекъсна и добави малко по-спокойно:

– Да не ти преча нещо? В неподходящ момент ли се обаждам?

– Не, какво се е случило? – попита притеснено Мария. – Нещо с Павел ли?

– Да за него, – каза Магда, – въпреки че докторът, Господ да го благослови, каза, че имало надежда. Добре, че той му каза, аз нямаше да мога и дума да обеля, за да му обясня, какво го очаква.

– Лекарите разбират  пациентите си, – добави разбиращо Мария.

– Знаеш ли, – проплака Магда, – Павел има травма на гръбначния стълб. Неврохирургът мисли, че има шанс за него. Травмата прилича на натъртване, но той каза, че частица от кост е предизвикала пукване на прешлен, който притиска гръбнака. Получило се е мозъчно сътресение. След това лекарят обясни, че нямало гаранция, ….. но за сега Павел трябва да остане под лекарско наблюдение. А аз няма да мога да го гледам и … .и

Магда се разплака отново. Мария се чувстваше напълно безпомощна, искаше ѝ се да бъде близо до Магда, да я прегърне и успокои.

– Павел как го прие? – попита Мария.

– Много зле, – тъжно каза Магда. – Най-напред мълчеше, но след това се разкрещя на доктора. Посочи на всички вратата, включително и на мен и каза, да се махаме, защото искал да остане сам. След това се разплака, като дете. Опитах се да го успокоя, исках да му помогна, но самата аз съм отчаяна.

Мария напълно разбираше приятелката си. Мъжът ѝ скоро катастрофира, щастливото и задружно семейство на Павел и Магда бе се сблъскало с болка, мъка, отчаяние и несигурност в бъдещето.

В австралийския град Кернс пет метрова змия е била намерена мъртва в близост до една къща.
Пристигналите сътрудници от службата по зоокнтрол установили, че влечугото е умряло, след като се е ухапало само.
Специалист първоначално предположили, че змията е получила някаква травмая, а след това се опита да се ухапе на поразеното мястото.
Въпреки това, по-късно тялото на змията е бил откарано в ветеринарната клиника, за да се разбере от какво е настъпила смъртта.
В хода на изследванията зоомедиците не могли да намерят някакви повреждания, с изключение на оток в зоната около ухапването.
Кафявата бойга е от семейството на смокообразните. Среща се на Соломоновите острови в Източна Индонезия, в Нова Гвинея, Източна и Северна Австралия. Тези змии обикновено живеят по дърветата и храстите, и водят нощен начин на живот. Хранят се с гущери, птици и дребни бозайници.
Отровата на кавявата бойги не е опасна. Отровните зъби са малки и се намират от зад. Те имат външен канал. Отровата се вкарва чрез предъвкване.

Човешкият мозък е една удивителна загатка. Има хора, които са получили мозъчна травма, а след това откриват, че разбират много езици, свирят на музикален инструмент без да са се учили преди на това, жонглират с цифрите …..

Такъв е случая с Джейсън Педжет. Недовършил средното си  образование, Джейсън работил в мебелния магазин на баща си, а нощем гуляел с приятели. Докато един ден го ударили по главата и 31 годишният млад мъж стана гений по математика и физика.
Лекарите установили, че Джейсън има синдром на савантизъм, при който мозъчна травма може да подари на пострадалия неочакван талант в математиката, изобразителното изкуство или музиката.

43 годишният Педжет е един от малкото хора в света, който може на ръка да рисува фрактали. Това са геометрични фигури с голямо количество самоповтарящи се звена. За създаването на един фрактал на Джейсън са му необходими седмици, а понякога и месеци.

Британски вестник е публикува снимки на румънски строителен работник, които загубил половината от череп си. Човек се надява, че шокиращите снимки, ще привлекат вниманието на хората и че те ще му помогнат да намерите пари за операцията по възтановяване на черепа му.
Миналата година 24-годишният жител на Румъния – Елвис Ромео- си е ударил главата, след като е загубил равновесие и е паднал от скеле. Вследствие падането от почти 2 метра височина, някои от черепните кости са били натрошени и лекарите е трябвало да премахнат костни фрагменти, за да спаси живота му.
Елвис Ромео бил в кома няколко дена. Той не осъзнавал сериознастта на получената травма, докато не му свалили превръзките и го изписали от болницата.
Отражението му в огледалото разтърсило Ромео. Лявата страна на черепа отсъствала и била защитена само от кожа.
Той може да замени липсващата част от коста на черепа с протеза, но за това са необходими 1500 долара. Тази цена се оказала твърде голяма за мъжа, за това той се обърнал към журналист да разкаже за неговата история. Надява се да намери добри сърца, които да му помогнат с пари, за операцията.

Група учени от Калифорнийския университет, Харвард и Университета в щата Вирджиния са провели серия от опити, показващи, че трудно може да се предскаже как на хората ще се отрази болката и то в дългосрочна перспектива.
Склони сме да вярваме, че доста болезнени травми или обиди, ни нанасят любимите хора, а с течение на времето те стават още по-болезнени.
Били попитани хора, как се чувстват след негативно събитие и една седмица след това. Запитаните твърдели, че ако в момента на неприятното събитие даден човек не им харесва или те са много обидени от този човек, то и след седмица нищо няма да се промени, обидата няма да намалее.
Защо ние позволяваме на познат човек да ни обижда, а от непознат не търпим такава? Според изследователите, ние просто можем да си го позволим.
Ако болката е незначителна, ние нямаме нищо против тя да тлее в нас, но ако е по-голяма, търсим начин да се освободим от нея. Ние реагираме, когато получим физически травми. Огнестрелна рана може да се окаже по-безболезнена от болка в гърба.
Когато имаме много голям или доста болезнен проблем с който можем да се смирим, ние взимаме мерки, за да облекчим болката, както физическата, така и психологическата. Но ако „малко“ ни боли, ние сме съгласни да живеем с това малко и то доста дълго.