През селото водеха колона пленени немци. И тези мръсни, парцаливи фрицове влизаха в руските дворове и се опитваха да разменят направени играчки от тях и глинени свирки срещу нещо за ядене.

Към баба Маня пристъпи един от тях и едва промълви:

– Либе, катоше (хляб, картофи).

В протегнатите си ръце държеше играчките, които сам бе направил. Баба Маня се смили над него и му даде да яде. И другите хора от селото даваха на пленниците храна.

Можеше ли към такива жалки хора да изпитваш омраза?! В тези прости селски хора имаше състрадание и Христова любов.

Те можеха да им се изплюят в лицето, да ги удрят с тояги, но никой нищо не каза и не им направиха такова нещо.

Когато немеца взе това, което му даде старицата, ръцете му се разтрепериха и той беззвучно се разрида. Сълзите му се стичаха по хлътналите му и небръснати бузи.

Пленникът едва успя да смотолеви:

– Данке…

Когато му кресна конвоя и той тръгна към колоната.

В този ден в дома на баба Маня имаше три погребения. Ето такива са руските хора….

В околностите на едно село живеела змия. Тя нападала минувачите и ги хапела. Даже от далече всявала ужас със заплашителното си съскане. Хората били объркани и не знаели какво да правят.

В селото дошъл един монах. Селяните го помоли да ходатайства за тях.

Монахът отишъл при змията и учтиво ѝ казал:
– Остави тези хора на спокойствие. Те не са храна за теб и с нищо не те заплашват. Нали ядеш мишки и малки горски животни, защо ги измъчваш? Моля те , послушай ме, оттегли се.

Змията се трогнала и се съгласила.

Една година по-късно монахът пак минал от там и отново видял змията. Тя имала доста жалък вид. Била останала без едно око, от устата ѝ течала кръв, а цялото ѝ тяло било изранено и възпалено.

– Какво се е случило с теб? – попитал монахът.

– Твоите думи наистина ме смириха. Направих както ми каза. Но сега селяните идват и ме налагат с тоягите си. Даже и децата се забавляват, като хвърлят камъни по мен. Но въпреки всичко останах вярна на това, което ми заръча.

– Това е безсмислено, – казал монахът. – Аз не съм те молил да престанеш да съскаш.

Бившият губернатор на Ровенска област Василий Червоний, бивш комсомолски секретар, депутат от Върховната Рада на Украйна, казашки атаман, ръководител на организацията Народна ръка, се борил срещу Руската църква. Както е известно в Украйна имало църковен разкол. Някои свещеници от Украинската православна църква възразили против Московската патриаршия. Те заявили, че се подчиняват само на Киевският патриарх.
Червоний бил добре известен за това и повел борба срещу свещениците, които не искали да се подчиняват в Киев. Казаците му нахлували в храмовете, избивали свещениците, а членовете на семействата им изгонвали на улицата.
Тогава руския патриарх Кирил решил да посети Украйна. Червоний публично заявил, че няма да го пусне на родна земя и наредил на своите поддръжници да съберат народа и да срещнат патриарха с колове и тояги.
На следващия ден Червоний заедно с приятели излязъл на екскурзия сред природата. Изведнъж се разразила силна буря. Мълния ударила Червоний. Бързо го откарали в интензивното отделение… , но не успели да го спасят …
Патриарх Кирил пристигнал благополучно на украинската земя, в тълпата имало само малка част от агресивно настроените. Останалите били деморализирани след смъртта на своя лидер …