Така правеше през цялата смяна, независимо дали беше дневна или нощна. Влизаше вътре в стаята, обръщаше плочата и музиката продължаваше. Никой не го караше, но Иван усещаше, че трябва да го прави.

Чу, че някой плачеше в съседната стая, трябваше да отиде веднага там, а толкова му се искаше да остане  при този немощен човек, който много обичаше музиката. Горкият, можеше да спи само, когато му даваха обезболяващи.

Нежната музика на цигулката разтваряше напуканите му устни, сякаш вдишваше цялата тая палитра от тонове. Иван посегна към кърпичката си, навлажни я с вода и му намокри устните. Той умираше, но не от болестта, каято го измъчваше вече няколко месеца, а от принудителното гладуване и обезводняване на организма. Вътрешните му органи преставаха да работят един по един и така щеше да продължи, докато умре. Жесток начин да умреш.

Старците лежаха в локви от собствената си урина, други молеха някой да ги заведе до тоалетната. Санитарите и сестрите се нервираха и им крещяха:

– Млъкнете! Няма само с вас да се занимаваме! Какво сте се разврякали?

Първите месеци Иван си мълчеше, не искаше да привлича вниманието.

Работата му съвсем не беше сигурна, особено с такова досие: две присъди за кражби едната, от които беше със взлом. Не смееше да се оплаква на главната сестра или лекаря на отделението, въпреки че виждаше как другите санитари надуваха звука на телевизора, за да заглушат стоновете и виковете на болните.

Понякога отскачаше при по-подвижните и дори се смееше на глупавите шеги на сбръчканите старците. Правеше всичко възможно да ги облекчи и ако чуеше стон и вик от съседното отделение, където бяха тежките случаи, летеше на там, за да помогне, въпреки че това не влизаше в задълженията му.

Обикновено се промъкваше до Мартин, даваше му вода и го обръщаше. Ако някой от другите се изпуснеше, измиваше го, избърсваше го, а след това се опитваше да го успокои.

Понякога пациентите крещяха срещу него:

– Махнете го този черньо от тук! Не искам този да ме докосва!

Но той не им се сърдеше. Как може да се сърди на човек, чиито дни са преброени?

Когато жената на Стоян идваше да го види, я  черпеше с чай и бисквити, а като задремеше на стола внимателно я завиваше с одеало. Сестрата на Петър често го посещаваше и като виждаше окаяното състояние на брат си плачеше. Иван се опитваше да я успокои и ѝ даваше кърпичка да си избърше очите.

Мрачно и тягостно беше в болницата. Хората умираха, а с тях и надеждата на останалите, че ще оздравеят.

Медицината съвсем не беше студена и отблъскваща наука, защото Иван ѝ придаваше топло и любвеобилно лице.

Още от 16 век някои художници използвали кафява боя, която в основата си съдържала останките от балсамирани древноегипетски мумии.
Особено популярна и използвана била от прарафаелитите. Много от техните произведения били наситени с кафяви тонове.
Голямото търсене на кафява боя създало условия за появата на мошеници, които потапяли телата на екзекутираните престъпници в смола, изсушавали ги на слънце и ги продавали за автентични мумии.

Представете си, ако преди години някой спомене, че роботите ще формират групи и ще изпълняват достатъчно добра музика, другите хора ще гледат на този човек, като на малко луд.
Но в днешно време, човек не може да бъде изненадан с нищо. Известната рок група Compressorhead със своя робот барабанист StickBoy, групата Z-Machines, а и скоро компанията KMel Robotics е обединила в музикална група няколко летящи многороторни роботи.
На разположение на роботизираните безпилотни летaтелни апарати има китара, барабани, клавишни инструменти и няколко набора от камбани с различни тонове.
Летящите „музиканти“, извършват програмирано трептящо движение, докосвайки със специални елементи от тяхната конструкция струни, натискат клавиши, ….., крайният резултат от които е извличане на звука от модифицираните музикални инструменти.
Съгласуваните действия на летателните апарати се координира от един централен компютър. Те свирят разпознаваем музикална тема от филма „2001: A Space Odyssey“, коледна песен „​​Carol of The Bells“ и други песни. Следва да се отбележи, че за създаването на музикалната група на летящи апарати специалисти от KMel Robotics  са работили съвместно със специалисти от такива известни компании като Intel и Lockheed Martin.

Съгласно изследванията направени от учени на Университета във Валенция и Оксфордския университет, по-добре се пие от кремава или оранжева чашка, отколкото от бяла или червена такава.
Цвета на съдовете, в които се храним или от които пием, могат да усилят някои показатели, такива като вкус и аромат. Учените са потвърдили това при опитите си с горещ шоколад.
В експеримента им участвали 57 човека, които трябвало да оценят качеството на горещия шоколад, който се предлагал в четири различни по цвят, но еднакви по-големина чашки. Чашките били оцветени в бяло, кремаво, червено и оранжево.
Според изследването, тези резултати са важни за учените, които се интересуват от разбирането, как мозъкът реагира на визуалната информация, не само за храната, но и за „пакета“, в който е представена самата храна.
Съществуват и множество други примери. Ако се пие от жълта чаша се увеличава усещането за вкус на лимон. За утоляване на жаждата е добре да се пие от чаша с топли тонове, например в червено. Ако напитката е в розов съд, питието ще изглежда по-сладко.