Метрото в Ню Йорк използва крушки с нестандартни цокли.
Резбата им е направена  в посока обратна на часовниковата стрелка.
Те са направени така, за да не се крадат крушките.
Ефикасен метод нали?
Може да се приложи и другаде. Например, за коридори и тоалетни, от които някой съжителстващи в една сграда се снабдяват с крушки за стаите си.

Темата за тоалетните на Запад предизвиква боязън и срам или я свързват с хумор.
За милиони хора в развиващите се страни, това не е причина за смях, а проблем свързан с нехигиеничните условия на живот.
Хора живеещи при различни условия, разрешават ежедневните си проблеми по необичаен начин.
Днес ще ви разкажа как е устроена една тоалетна в Япония, в която е приято да влезеш.
Еико е на 61 години и живее в Токио.
Тъй като тоалетната в универсалния магазин се намира близко до домовете, жените често идват тук, когато правят покупки в магазина.
В детството на Еико обществените тоалетни не били много чисти, а сега в тази, която тя поддържа, ухае приятно и се чува ненатрапчива хубава музика.
В дамската стая, която е до тоалетната, жените могат да си заредят телефоните, да погледат телевизия и да си направят масаж на краката.

Казват, че Америка е обсебена от две неща: спорт и разделянето между богати и бедни.
Какво се случва, когато първото се съедини с второто?
Випбоксове за богатите любители на спорта, като своеобразна вариация на първа класа на стадиона. Това е мястото, където действат индустриалните дизайнери.
Випбоксовете или както ги наричат Luxury box, са конструирани така, че да отделят своите посетители от общата маса на феновете. Като се почне от специален паркинг, личен асансьор и се стигне до напълно изолирана стая.
Разбира се, випбоксовете са разположени на такова място, където може да се види всичко на стадиона. Панорамните стъкла са непрозрачни от едната страна. А столовете са поставени на най-удобните места.
Зад местата за сядане има маси, на който можеш да си хапнеш и да следиш мача на екран.
Отделните тоалетни също са снабдени с екрани предаващи на живо футболните срещи. Така посетителите няма да пропуснат вкарването на гол, при никакви обстоятелства.

Такъв данък е въведен във Венеция през 1993 г. Заплащали го собственици на улични ресторанти, кафенета и магазини, с една дума всички, които ползвали сенници или специални чадъри за слънце.
Съгласно закона се плаща за това, че сянката пада върху държавна земя. Интересно, когато е облачно или вали, дали тези собственици на магазини и заведения се освобождават от данък?
Впрочем, властите на Венеция не виждат нищо смешно в това. След шест години въвели още по-странен данък – за туалетните.
Всички туристи за посещение в толетните са длъжни да плащат по 1000 лири, а за местните сумата е 500 лири. Най-интересното е, че властите са измислили специални абонаментни карти за посещение в обществените тоалетни – за седмица, месец и година.
Това не е ново и не е изобретение на венецианците. Такъв данък е измислил римският император Веспасиан, управлявал през 70-те години след Христа. Той построил за своите войници колективни писоари по улиците на Рим и започна да вземат данък от тях за използването им. Когато синът на Веспасиан започнал да кори баща си, че прави пари от човешка урина, императорът казал: „Парите не миришат“.