Група китайски учени от Университета Цинхуа са създали капка течен метал, които се движат през препятствия, „яде“ люспи от алуминий, които може да променят формата и да се притиска до труднодостъпни пространства.
Малките „двигатели“ изработени от сплав на галий, индий и калай плава в разтвор от натриев хидроксид или солена вода. Галия е течност при 29 ° С, докато индий има по-висока точка на топене 156°С. Въпреки това, в комбинация, сплавта е в течно състояние при стайна температура с високо повърхностно напрежение, около 500 мN/м. Това означава, че когато сплавта се положи върху плоска повърхност, тя образува почти идеална сфера и може да запази формата си.
Микроскопски алуминиеви люспи се поставят в разтвор, което води до реакция, която генерира водородни мехурчета. Тези мехурчета помагат на капката да се движи напред, и алуминиеви люспи действат като гориво, което позволява на сплавта да преодолее дори малки препятствия.
Разработката се основава на предишни изследвания, проведени от екипа на  Jing Liu, а също и на пробива на учени от Университета на Северна Каролина в проучването.

Американски химици са успели да върнат сварено яйце в първоначалния му вид. За да разцепят протеините и да ги върнат в течно състояние, учените са му въздействали с карбамид, а след това са събрали отделните фрагменти в едно с помощта на специална апаратура.
При варене на яйце става денатурация на протеините или вътрешно молекулно прегрупиране на молекулите. Вътрешната структура на веществата се нарушава, а частиците на протеините се събират в много по-големи части, за това белтъкът става бял и твърд. Учените твърдят, че този процес е обратим.
Химиците са варили яйце 20 минути при температура 90 градуса Целзий. След това към протеините прибавили карбамид, който върнал яйцето в течното му състояние, само че на парчета. Въпреки това фрагментите на протеините на този етап все още оставали свързани един с друг. За крайното им превръщане учените поставили веществото във устройство, в което се ускоряват течностите. След лек натиск в апарата се възстановява оригиналната структура на протеините.
Дали яйцето след тези процедури е подходящо за консумация от човека, учените не са съобщили.
Според химиците бързото и евтино възвръщане на първоначалната структура на протеините може да помогне в биотехнологичната промишленост. Новият метод ще доведе до намаляване на разходите за противоракови лекарства. Тази технология добре ще се пригоди и при производството на сирене.

Представители на пивоварната Oregon Brew Crew са заявили, че ще започнат да произвеждат алкохолни напитки, използвайки отпадъчни води. За това ще им помогне една фирма, която се занимава с очистване на „боклуците от течностите“. Бизнесмените смятат, че проектът има голямо бъдеще.
За производството на продукта ще бъдат използвани рециклирани отпадъчни води, които са преминали през тристепенна почистваща система.
Интересно е, че според орегонските закони, пречистените отпадъчни води могат да се използват само за напояване и промишлени цели.
Фирмата почистваща отпадъчните води се стреми да измени отношението на потребителите към този род вода.
Според техен представител водата преминала през тристепенно очистване е абсолютно безопасна. Освен това използването на очистените води, ще помогне да се решат много екологически проблеми.

Изследователи от Сан Диего са изработили ултратънък материал, който прилепва към кожата и може да открие нивата на глюкоза при хора.
Диабетът засяга милиони хора по целия свят. За контрол над болестта, се наблюдават редовно нивата на кръвната захар, която в момента е невъзможно без инжекция. Учените са създали гъвкав сензор, който не предизвиква дразнение и може да открива глюкозата в течността под кожата.
Предварителното тестване на седем здрави доброволци показало, че сензорът е в състояние точно да определи нивото на глюкоза в кръвта.
Изследователите са дошли до извода, че устройството е подходящо за лечението на диабет и други заболявания, например, при бъбреците.

Група от химици от Унниверситета в Хюстън са разработили молекула, която спонтанно се събира в лека конструкция и има микроскопични пори.
Тъй като въглероден диоксид е най-големият проблем, няколко други съединения, са стотици и хиляди пъти по-мощни в своя парников ефект на единица маса. Тези съединения включват фреони, които се използват като охлаждащи течности и общи флуоровъглероди. Те са стабилни органични съединения, в които един или повече водородни атоми са заместени с флуорни атоми.
Групата учени е открила малка молекула на основата на флуора, която образува структура с много малки пори, около 1.6 пм в диаметър. Те са разработили молекула, която самостоятелно се събира в структура, способна да хване парниковите двойки, 75 на сто от теглото им. Тази молекула може да се използва за улавяне на фреони в хладилните системи.
Порести материали с аналогични размери са били направени и при предишните изследвания, но те били тежки и поради наличието на метали, са били чувствителни към водата.
Предимството на новия материал е, че той е устойчив на вода и се състои от индивидуални молекули, които се задържат заедно с помощта на слаби взаимодействия. Последното свойство ги прави по-леки. Освен това, молекулата е устойчива на температура от 280 градуса по Целзий.