Зимна вечер. Михаил вървеше безцелно по улиците, а снегът бавно падаше и покриваше със снежната си белота всичко наоколо.
Стигна близо до училището. Снегът вече му бе нахлупил бял калпак. Наоколо всичко тънеше в тишина.
Изведнъж погледа му попадна на малка детска ръкавичка, полузатрупана от падащия сняг.
„Вероятно, някое дете я е изтървало, когато се е прибирало от училище за в къщи, – помисли си Михаил. – Сигурно това дете и сутринта ще мине оттук“.
Той извади ръкавичката, изтупа я от снега и я закачи на клонче от дърво, намиращо се до пътя.
На следващата вечер Гриша отново мина оттам.
На същия клон бе забоден лист хартия от ученическа тетрадка, който се бе понамокрил малко от снега.
На него с едри букви беше написано: „Благодаря ви!“

Капрал Томас „Котон“ Джонс бил убит от японско торпедо в южната част на Тихи океан през 1944 г. В своя дневник той е записал своята „последна молба“ : „Този, който намери тази тетрадка, нека я предаде на Лаура Мае Дейвис, момичето, което обичам“.

Лаура наистина е прочела дневника, но едва след 70 години, когато го видяла в Националния музей в отдел посветен на Втората световна война. Тя съвсем не е знаела, че този дневник се намира там. Самата тя се е омъжила за войник от авиацията през 1945 г.

На 24 април тя решила да отиде в Нюорлеанския музей, с надежда да намери нещо за младия пехотинец, който бил нейната училищна любов. Очаквала да види негова снимка или да разбере нещо за частта, където е служил. Била много изненадана, когато видяла дневника на 22-годищния младеж. Отговорникът на музея й разрешил да разгледа дневника с ръкавици, за да се запази старата хартия.

Дневникът бил подарък за Лаура от Томас.

Те се срещнали в училище през 1941 г. Той бил баскетболист, а тя мажоретка. Томас й подарил пръстен, но не се оженили.

Първите бележки в дневника си е направил една година преди да го убият. В него разказвал за своя живот в морската пехота и за любовта си към Лаура.

Морският капрал Томас Джонс бил на 22 години, когато загинал при атака на остров, държан от японците.

Отправяйки се на запланиран полет на совалката Атлантик, един от астронавтите ще вземе със себе си устройство с размерите на ученическа тетрадка, превръщащо урината в питейна вода.
Американски войници са използвали подобна технология за филтриране на мръсни течности, включващи урина, паразити, бактерии, вируси и други замърсители, но тази система още не е изпробвана в безтегловност.
Намиращите се на борда на Международната космическа станция астронавти вече пият вода от апарат създаден през 2009г. за преработка на урина, но това устройство черпи много от енергията на ресурсите на орбиталната лаборатория. Новият прибор е лишен от този недостатък, тъй като в основата му лежи принципа на осмозата.
Съдържащите се в два скачени съда течности, поради осмотичното налягане проникват през полупроницаема мембрана.Тази с по-малка концентрация преминават в разтвора с по-голяма такава.
Устройството се състои от полупроницаем вътрешен пакет, в който има специален електролитен разтвор, а външният е предназначен за течността, която ще се очиства. По-голямото осмотично налягане на електролитния разтвор кара молекулите на водата да се движат от външния пакет във вътрешният. Целият процес на получаване на един литър течност отнема 4-6 часа.
За съжаление устройството  все още не е съвършенно, така че съдържащата се в урината урея прониква през полупроницаемата мембрана. Това не е попречило на един от членовете на японската телевизия да го тества. Въпреки предупрежденията на представителите на НАСА, той го е изпробвал и е жив и здрав. Споделил е, че течноста има вкус, напомняща на направената с концентрат от портокалов сок Capri Sun.
Един от четириримата астронавти ще изпробва устройството не със собствената си урина, а с експериментална течност.