Дядо Петко бе известен със своите въздържателни беседи. Старецът не пропускаше да отбележи, кое трябва да се яде и кое не. Беше привърженик на вегетарианството.

Един ден той се разхождаше в гората. Береше билки и си казваше:

– Голяма роля играят тези треви за здравето на човека.

Ненадейно от храсталака изскочи един голям вълк. Започна зъбите да точи и застрашително заръмжа:

– Сега ще те изям.

Той не бе ял няколко дена.

Дядо Петър ни най-малко не се смути, щом си спомни своите теории, съчинения и изказвания. Напери се и започна смело:

– Стой, вълчо! Нека да обсъдим тази ситуация. Да кажа първо какво аз мисля по въпроса, а после ти.

Вълкът заръмжа застрашително, но старецът без да му обръща внимание започна да изказва своята гледна точка:

– Днес, вълчо, е доказано, че месната храна е отровна. Тя трови организма с токсини. Би трябвало да ядеш растителна храна, защото тя е хранителна и пълна с витамини. Виж, колко трева, папрати и гъби има наоколо…..

Вълкът започна да скърца със зъби.

– Месото, вълчо, е причина за всички болести в света. Чрез него ти си ускоряваш смъртта. Кой каквото ще да ти разправя, теб те очаква язва, а може и рак. Ако искаш ще ти го докажа. Ще бъда кратък.

Но вълкът не дочака края на тази беседа, а бързо скочи върху дядо Петър и сложи край на голямото му многознайство за здравословно хранене.

За това ако срещнеш вълк, не му проповядвай вегетарианство, а плюй си на петите, ако нямаш пушка, за да го прогониш или убиеш.

Лекарят и носителят на Нобелова награда Бари Маршал бил изправен пред проблем през 80-те години.

Той трябвало да докаже на своите колеги, че стомашната язва е причинена не от стрес, а от бактерии. Колегите му не приемали идеята му, а експериментът при мишките и гризачите в този случай не дали добри резултати.

По етични причини, той не можел да тества влиянието на бактериите в човешкото дебело черво. Тогава решил сам да погълне бактериите.

Той взел такива от болен пациент и ги сложил в бульон, който изпил. Скоро у него се появили очакваните симптоми и Бари взел проба от стомаха си, за да потвърди теорията си.

В крайна сметка той получи Нобеловата награда, за откриване на причината за появата на язва в стомаха.

Така наречените тройни дъги са изключително редки. През последните 250 години е докладвано само 5 такива случаи.

Имайте предвид, че до 2011 г. много учени не вярваха в съществуването на тройни дъги. Но когато няколко хора успяха да уловят това явление с камерата на смартфона си, учените трябваше да преосмислят своите възгледи.

Създаден е нов метеорологичен модел, който потвърждава, че тройна дъга все още може да се образува в земната атмосфера, макар и рядко.

Учените установиха, че на теория е възможно да се формират дори 4 дъги наведнъж. И това предположение бе потвърдено веднага на една от фотографиите, направена от тях.

Какви са причините за този феномен?

Въпросът е в характеристиките на отразяването на светлината в малките водни капки.

Лъчите, които преминават през тях, обикновено са пречупени под определен ъгъл, поради което наблюдаваме обичайната дъга. Но ако част от светлината се отразява в обратната посока, се образува друга дъга.

В Израел децата посещават специален курс по кибербезопасност.

Причината за въвеждането на тези уроци е голямата кибернетична зависимост на децата, за която не само родителите, но и лекарите започнаха да говорят.

На уроците по теория и практика учениците учат, как да се държат в социалните мрежи, как правилно да реагират и отговарят на коментарии.

Също така, по-голямата част от предмета е посветена на зависимостта от компютърните игри и как да се справят с нея.

Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.