Николина дала две годишната си дъщеря на свекърва си на село. Детето имало нужда от чист въздух и малко разнообразие, пък и възрастната жена много настоявала да ѝ погостува.
След седмица бабата разтревожено се обажда по телефон:
– Детето е болно!
Час след първото обаждане възрастната жена вече успокоена отново се обажда по телефона:
– Всичко е наред, но бихте ли си изхвърлили котарака нанякъде?
Бабата била в паника, докато момиченцето било при нея нито един път не се изходило по голяма нужда…. Едва по-късно жената разбрала, че момиченцето се е изходило, но заривало внимателно акото си в пясъка.
Чичи Вася, така се наричал котаракът им, няма на лошо да научи детето…..

С разбито сърце китайска жена твърди, че нейния син не иска да я види и не ѝ позволява да види внука си, защото се притеснява заради външния ѝ вид.
63 годишната Дин Лян била видяна да плаче на улицата в град Хангжу в източната част на Китай. След пед часа пътуване, предприето от нея, за да види внука си ѝ било отказано.
Жената носела подарък за внука си, като смятала, че синът ѝ ще промени мнението си и ще се срещнат, но нейната мечта не се сбъднала. Синът изобщо не отговорил на телефонното ѝ повикване, а къде живее той, тя не знае. За да се върне по обратния път на Дин ѝ е била необходима юридическа помощ.
Един 53 годишен жител на града бил толкова потресен от изторията ѝ, че повикал журналисти, които взели интервю от нея.
Дин разказала пред микрофона, че е дошла от село, което се намира близо до Юйяо. Тя много се гордеела със сина си. Той бил единственото ѝ дете. Завършил с отличие училище и бил приет в университета.
След като приключил с обучението си дошъл в Ханчжоу, установил се на хубава работа в престижен автосалон и се оженил.
Синът се чувствал неловко, когато майка му дошла на сватбата му, защото според неговите думи „била облечена като селянка“.
След това, той скъсал всички контакти с нея.
– Разбирам, че той си има свой живот – споделила Дин. – Общуваме само по телефон, когато аз му звъня.
Преди няколко дена той ѝ позвънил и ѝ казал, че е станал баща. Естествено Дин решил, че трябва да види внука си и да му занесе подарък.
– Не идвай, – казал синът ѝ, – аз се срамувам от теб, защото видът ти е селендурски.
Интересно, какви причини могат да спрат една майка да види детето на сина си? Дори и да са толкова „големи“, това човешко ли е ?

Нина беше бременна в четвъртия месец. Външно не се забелязваше много. Тя беше пълничка и за това стомахът ѝ не се открояваше ясно. Когато приятелят ѝ разбра за положението, в което се намираше, изпадна в шок.
Предлагаше ѝ няколко пъти да махне детето, но тя отказваше. Той я молеше, казваше ѝ:
– Това дете ще разбие кариерата и живота ми.
След това започна да я напада и оскърбява. Повтаряше ѝ:
– Грам стотинка няма да ти дам за него. Никога няма да го призная за свое дете.
Нина плачеше много, даже по едно време, за да престане този натиск, беше готова да абортира, но майка ѝ я спря:
– Няма нищо страшно, ще го родиш, ще го отгледаме и възпитаме, и без негово участие.
Подкрепата от майка ѝ я успокои, даде ѝ нови сили и тя реши да роди детето, независимо от всичко.
С приятеля си не се бе виждала цял месец. Срещна го в универсалния магазин. Беше с родителите си, но и тримата се направиха, че не я познават и я подминаха без да я поздравят. А по-рано родителите му бяха толкова приветливи и добре настроени спрямо нея.
Нина се разплака. Стана ѝ много мъчно. Не можеше да си обясни, как това може да случи? Раждането на едно дете е истинско чудо. Някои двойки не могат да имат деца, лекуват се и правят разни изследвания. Много семайства взимат деца от детските домове и ги правят част от тяхното семейство. Други прибягват до инвитро, не това не винаги помага.
А сега те имат дете и баща му не ще да чуе за него.
Нина постояно плачеше, но тя разбираше, че трябва да е силна. Трябваше да мисли не само за себе си, но и за малкия човек, който носеше в утробата си.
Веднъж Нина отиде при генеколога за поредния преглед. Когато излезе от клиниката заваля силен дъжд и тя повика такси. По пътя за в къщи, тя разговаряше с шофьора на таксито и му сподели мъката си. Нищо чудно, че някои таксиметраджии стават истински психолози. Той я изслуша внимателно, а след това каза:
– Бих му ударил един токат на този в зъбите. Ще му изкривя физиономията, за да разбере, че не трабва да изоставя бременно момиче. Трябва да носи отговорност за това, което е направил.
Когато пристигнали до дома ѝ, Сашо, така се казваше шофьора на таксито, поиска телефония ѝ номер и я попитал:
– Мога ли да ви звъна някой път.
Нина не се замисли много, на едно лисче записа номера си и му го даде.
След три дни Сашо позвъни и ѝ предложи да се поразходят. Тя се съгласи. Така те започнаха често да се срещат. Между тях нямаше нищо интимно, срещаха се като стари приятели. Сашо ѝ даваше сили, помагаше ѝ и я подкрепяше докато тя роди.
Нина роди и нарече сина си Александър. В този момент тя беше найстина щастлива, разбирайки, че няма нищо по-прекрасно от това да държиш дете в ръцете си. Дойде и Сашо. Той взе детето, прегърна го, а по бузите му потекоха сълзи. Повярвайте, в такива моменти животът може да ви даде много повече.
Сашо застана на колене и каза:
– Нина, знам че веднъж са те предали и изхвърлили и сега трудно би повярвала на кой да е мъж. Сега ти имаш дете и съвсем не ти е до какви да е взаимоотношения. Но аз те обичам. Обикнах е още първия път, когато те видях и със всяка нова среща любовта ми към теб растеше. Аз обикнах сина ти, той е дълбоко в сърцето ми. Би ли се омъжила за мен. Аз ще приема детето като свое. И ние ще бъдем семействао.
Минаха три години и те са много щастливи, а тя пак е бременна.
За умните мъже децата са радост, а за глупавите тежест.

Във вашия мобилен телефон, има няколко скрити функции, които може би не знаете!
Ключ е останал в затворената ви кола? Автомобилът има ли дистанционен ключ?
Следващият съвет може да се окаже полезен за вас!
Ако ключовете ви са се оказали в затворена ви кола, а в къщи има резервни ключове, позвънете на някой от домашните ви по мобилния си телефон.
Дръжте своя телефон на разстояние около 30 сантиметра от вратата на автомобила си. Когато някой от домашните ви натисне бутона за разблокирване върху резервния ключ, трябва предварително да сложи наблизо своя мобилен теллефон и колата ще се отвори.
Това е една чудесна възможност да се икономиса време, тъй като човек не винаги може да носи резервен ключ. Разстоянието в дадения случай няма значение. Дори да сте на хиляди километри, ако можете да позваните на човек, който е в дома ви и при него е резервния ключ, то можете да отключите колата или багажника си.
Това наитина работи! Ние можем да отворим вратата на автомобила си, като предадем сигнал по мобилния си телефон.

Представете си едно отдалечено село. В него има само 3 стационарни телефона. По улиците няма никакви телефонни линии.
За съществуването на Интернет хорта слушат само по телевизията. Е, тук съвсем не е толкова диво. Пристигат списания и вестници, за които хората са се абонирали.
С появата на новият вид телефони надеждата, че и там ще проникне Интернет, вече укрепва.
Едно момче от трети калас даже написа писмо до Дядо Мраз да му подари Интернет.
Но какво ще стане с хората в това село?
Децата по-малко ще играят навън, рядко ще общуват по естествен начин. Лъчезарните им усмивки ще станат вяли и уморени.
Видеовръзката може да ти покаже познатото лице, дори ще видиш неговите движения, но не можеш да го потупаш по рамото за насърчение. А как ще го прегърнеш, ако това би го успокоило?
В съвремения свят трудно се живее без Интернет, дори само ако е прекъснат за няколко минути.
Вярно е, че Интернета е замислен, за да се облекчи живота на хората, но не станали този живот много по-сложен след появата на „световната мрежа“?