Росица беше възрастна жена. Не беше на легло, но трудно се движеше. Рядко някой я посещаваше. Но имаше и хора, които идваха при нея, макар че си ги поръчваше по телефона.

Днес Дима беше дошла при нея. Росица беше я повикала да ѝ направи косата, но преди това трябваше да я измие.

Росица беше навела глава над мивката, а Дима внимателно ѝ миеше косата.

– Достатъчно ли е, мила? – попита тя възрастната жена.

– О, да. Точно така исках. Сега се чувствам по-млада.

И двете жени се засмяха.

– Винаги, когато искам някой да ми направи косата, поръчвам да ми изпратят теб. Друг не искам. На друг не давам да ме пипа.

– Много мило, Роси, но и другите момичета работят добре, – смутено каза Дима.

– О, стига. Позволи ми да те похваля малко. Ти винаги намираш най-точните думи и изслушваш старческите ми приказки. Не разбираш ли, че не е само за фризирането на косата ми те викам?

Старата жена задържа издайническите съзлзи, които се прокрадваха в очите ѝ. Потупа с треперещата си ръка младата жена и ѝ каза:

– Благодаря ти, скъпа! Ти си неоценим дар за мен.

През лятото на 1983 г. с нея се случило нещастие. Баща ѝ бил тракторист и работел на полето. Той ѝ отрязал стъпалата на двата крака. Раса била на 3 годинки. В селото нямало телефон. Детето щяло да умре от загуба на кръв и преживяния шок.
След 12 часа Раса лежала на операционата маса в Москва.
За Ту-134 по тревога издигнат в петъчната нощ в Латвия „разчистили“ коридорите до столицата. Диспечерите знаели, че в празния салон лети малък пътник. Отрязаните части от краката били сложени в замразена риба и летели на съседната седалка.
Детето било поето от младия хирург Датиашвили, извикан по спешност от дома си.  Никой до тогава не бил правил такава операция.
Свалили от самолета носилката. Детето било пребледняло като лист. Хирурга извикал:
– Къде са краката?
На пода изпаднали замразените стъпала заедно с рибата.
Рамаз Датиашвили оперирал бързо. Съшивал кръвоносен съд с кръвоносните съдове, артерия с артериите, нерви, мускули, сухожилия. След 4 часа Хирурга и екипа били вече капнали от умора и напрежение.
9 часа по-късно, когато били направени последните шевове, ходилата на детето се затоплили в ръцете на доктора ….. Нямало вече разлика в отрязаните части на краката и тялото на дете, те били вече едно цяло.

„Умният“ контейнер за претопляне на хранителни продукти се управлява с SMS съобщенията е измислен от студентите на Томския политехнически университет. Скоро те ще пуснат първата търговска доставката на продукта, съобщава сайта на университета.
Футбоксът е устроен съвсем просто – контейнер за микровълнови фурни е инсталиран в кутия с електрониката и нагревателен елемент. Устройството работи на батерия, в неговата схема е инсталиран GSM-модул и симкарта. За да започнете процеса на нагряване, трябва да се изпрати SMS с какво да е съдържание. Като допълнение, можете да получите на телефона си съобщение за температурата на нагряването. Изключването на устройството става автоматично, когато температурата достига 93 градуса.
„Нашият продукт може да бъде привлекателен не само за студенти, които не разполагат с време, за да се хранят пълноценно по двойки, но също така и за военни, болници и старчески домове,“ – казва Елена Сахарова участваща в разработването на „умния“ контейнер.
Друга разработчица Юлия Папин, е заявила, че в бъдеще тази технология може да се използва и в други области: „Сега е много важно селското стопанство и така ние работим за създаване на „интелигентни оранжерии“. В действителност, тази система ще позволи дистанционно наблюдение на температура, влажност и други фактори. Не е нужно да отидете в R оранжерия, всички данни ще идват при вас по телефона, с него вие ще бъдете в състояние да регулирате работа в оранжерията – да отваряте и затварят прозорци, да включвате допълнително поливане и т.н.“, – казва студентката.

Когато отдавате на вашия съпруг вниманието си, вие отдавате част от живота си. Тези моменти на интимно споделяне са време, което никога няма да се върна отново. Ето защо можете да покажете на вашия съпруг, че го обичате, като му обърнете внимание. Това е един от най-важните моменти, в които казвате: „Обичам те.“
Истината е, че изразяваме любовта си, като обръщаме внимание един на друг. Така се запазва романтиката жива, след като е минала сватба, имате деца, издигате се в кариерата си….. Просто остарявате заедно.
Показвай, че те интересува другия и тогава ще си наясно с нещата. За да продължите в тази насока, трябва да разберете как да обръщате внимание един на друг. Ако не направите това, вашият брак ще се разпадне.
Когато спрем да слушате другия, това е един от начините да спрем да се интересуваме за съпруга или съпругата. Приемаме, че знаем това, което нашите съпрузи са искали да ни кажат. Мислим, че сме чували това, което  повтарят отново и отново. Започваме да прескачаме думите на другия и мислим, че знаем какво има в предвид.
Защо трябва да обръщаме внимание на съпруга си? Помислете за тези две важни причини:
Обичаш лицето. Когато отдаваме нашето внимание, ние сме показали любов.
Понякога Бог говори чрез вашия съпруг. В действителност това е един от Божиите начин да говори с вас.
Бог ни дава страхотна рецепта в Неговото Слово за това как да фокусираме вниманието си чрез слушане, а това прави един брак да расте и да се запазва: „Бъди бърз да слушаш, бавен да говориш и бавен да се гневиш“. Когато направите първите две части на този стих, третата ще стане автоматично. Ако можете да направите това, вие ще запазите брака си и любовта в него ще расте.
Защо е толкова трудно да се съсредоточиме върху нашите съпрузи, когато сме заедно?
Какво промяна можем да направим в живота си, за да подобрим способността си да отдаваме на своя съпруг повече внимание? Може би трябва да променим работните си задължения, да изключим телевизора, мобилния си телефон, компютъра……..

Елисавета Петровна е по-известна като „Д-р Лиза“.
Това, което тя прави, се нарича „лекарски палиативни грижи“.
Те е от хората, които работят с умиращи пациенти, на които вече не може да се помогне, само е възможно да се облекчи болката и страданието. Елизавета работи с такива пациенти над 15 години.
В бившия СССР, тя получава диплома за реаниматолог, а след това със съпруга си отива в Америка, където със семейството си живее в продължение на 23 години. Тя става онколог и започва работа в хоспис. В същото време започна да помага на пациентите в Русия и организира първия хоспис за умиращите от рак в Киев. Там тя живее повече от две години.
Майка ѝ се разболява в Москва, тя лежала в кома, Елисавета пристигна в Москва и половина години е била с нея, а в същото време създава фонд в Москва „Справедлива помощ“ за тези, от които всички болници са отказали. Тя нарича своя фонд „Служба за спасение“.
Във фонда работят само 5 души. Той съществува от даренията на обикновените хора. Една от целите на Фонда е да организират в Москва Хоспис за пациенти с рак, които просто се изпратени в къщи от болницата, за да умрат в домовете си. Хосписът не е построен още, хората просто се обаждат на мобилния ѝ телефон номерът, на които е изложен на страница в интернет. Тя бързо отива  и прави  за човек всичко, което е възможно.
Един път в седмицата тя храни, лекува и помага на бездомните и възрастните около станция Павелецкаво в Москва. Доброволците, които ѝ помагат не са много.
През 2010 г., когато Москва гореше торф, тя е събирала помощи за засегнатите от пожарите.
През август 2014 г. тя е докарала в Москва 10 болни и ранени деца от източната част на Украйна, където се водят боеве.