Влизайки в аптеката, две малки момчета се насочили към пачките с тампони.

По-голямото момче решително взело един пакет и тръгнало към касата.

Аптекарят бил изненадан и попитал:

– Момче, ти на колко години си?

– На осем, – отговорило момчето.

– А ти знаеш ли за какво се използват тези неща?

– Не…. Но те не са за мен, а за него. Той е мой брат и е на четири години.

– Хмм, наистина ли, – усмихнал се аптекаря.

– Да. По телевизора казаха, че ако се използват тези неща, ще можеш да плуваш, да играеш тенис и да караш колело. А за сега той не може нищо от това.

В град Вейфан в провинция Шандонг е открито необичайна виенско колело. То не разполага с обичайните спиците.

Съоръжението има 36 кабини, всяка от които може да побере по 10 души.

Виенското колело е построено на моста, който е над река Байланхе.

Конструкцията е висока 145 метра. Диаметърът ѝ е 125 метра. За построяването на това виенско колело са използвали 4600 т стомана.

Във всяка кабина има телевизор и даже достъп в интернет.

На екрана можете да се насладите на общите планове и да погледнете отстрани в точката, която се намирате.

Колелото прави едно завъртане за 28 минути.

По новините съобщиха, че бурята в източната част на страната е била опустошителна. Репортерите непрекъснато интервюираха хора, които не бяха успели да се приберат  по домовете си. Те все още не знаеха какви щети са понесли къщите им.

Единствено страх и ужас  се четеше по лицата им. Усещаше се, че те не знаят как да се справят с проблема свързан с разрушението на домове им.

– Страхът от бъдещето може да приеме всякакви форми , – каза си Невена. – Това може да бъде несигурност в работата, притеснение за здравето и живота на близките, финансови сътресение, ….., а сега и тази буря.

Невена си имаше свои страхове. Един от тях се наричаше“резултати от мамография“. Майка ѝ бе починала от рак на гърдата.

– При мен има повишен риск да се разболея от същото, – често се стряскаше Невена. – Но аз съм християнка, доверявам се на Бога, когато ме е страх. Защо след като направих изследването, се почувствах толкова слаба и в ума ми се въртяха какви ли не мисли? Те ме заливаха като море и имах чувството, че се давя.

Невена изключи телевизора и започна нервно да крачи из стаята. Страховете ѝ напираха, но …..

– Библията казва, че Бог е винаги до мен, – каза Невена. – Той ме закриля и придружава във всичко. ….. Не знам какво ме очаква, но се опитвам да не загубя вярата си. Знам, че мога да разчитам на Господа, каквото и да се случи.

Невена падна на колене и отправи към Бога гореща молитва:

– Татко мой, не искам да забравям, че си с мен във всички случаи и създали се ситуации. Освободи ме от страховете ми за бъдещето…..

Вече втори ден минаваше, а телевизорът ѝ не работеше. Това беше единственото ѝ развлечение. Нина бе възрастна жена, но краката вече не я слушаха. Преди четири години все още можеше да се придвижва с бастунчето си, но сега пазеше само леглото.

Когато бе по-млада се грижеше за много крави със съпруга си в стопанството, но сега вече беше пенсионерка. Скоро навърши 72 години.

Тя плащаше на една жена, която и помагаше за обличането, готвеше ѝ, къпеше я и чистеше дома.

Днес дойде да я навести една от комшийките ѝ Ваня.

– Дадоха ли детските? – попита Нина.

– Преди три ден, – отговори Ваня.

Нина прехапа устни:

– Бях услужила на Живко с пари и той ми обеща, като вземат детските да ми ги върне. Сега с какво ще си платя тока.

– В магазина говореха, че заборчял и не могъл да си плати, – каза Ваня. – Сигурно някъде другаде е дал парите.

– А аз се чудя, защо не идва да ми оправи телевизора вече втори ден, крие се, не смее да дойде, защото не може да ми върне парите, – въздъхна тежко Нина.

– Как си могла да му имаш доверие? – укори я Ваня. – То все борчове има и не може да ги изплати.

След като Ваня усети, че е подпалила силен огън в душата на съседката си, реши да си върви, като се оправда, че трябва да ходи до магазина.

В първия момент Нина едва не се развика. Мислите като искри хвърчаха в главата ѝ: „Само да дойде някой да поиска заем, особено Живко, дори да преливам от пари, на никого вече няма да давам“.

Но нещо я спря, тя се усмихна взе телефона си и набра един номер:

– Галя, разбирам, че синът ти е в парично затруднение….. Сега не може да ми върне парите, няма проблем…. Но аз го викам само да види телевизора ми. Знам, че разбира от такива работи…..Моля те, кажи му да дойде, да се разберем.

Не се мина много време и Живко дойде.

– Извинявай, бабо Нино, …., – смънка младият мъж.

– Няма нищо, ти си ми като син. Разбирам, че си в затруднение, ще почакам за парите, когато имаш възможност, но не трябваше да се криеш. Да беше дошъл, да ми кажеш. Аз съм възрастна жена не мога да ходя никъде…

– Извинявай, – Живко наведе глава. – Търсила си ме за телевизора, сега ще го видя.

След няколко минути, телевизорът работеше като нов. Нина каза радостно:

– Много е хубав образа сега. Отвори шкафа. Там трябва да има една тава с баница и сладки. Вземи тавата и сладките за децата си.

Очите на Живко се насълзиха. В дома си той нямаше с какво да нахрани семейството си, а имаше четири деца, две момчета и две момичета.

– Благодаря…..Знам, че правиш така,…… защото си християнка…..

– Живко, твоят живот може да се оправи, ако допуснеш в него Бога. Ти си работно момче, Господ няма да те оставя и ще благославя трудът ти…..

Нина му говори още няколко минути. Живко седеше с наведена глава и слушаше. Какво стигаше до сърцето на този млад мъж, възрастната жена не знаеше, но когато той си отиде, тя се помоли за него…..

Идва лекар след обаждане. Всичко е както обикновено. Поканиха го в стаята при болния.

Лекарят реши да седне на стола, за да извади стетоскопа за измерване на налягането…..

И в този момент, от стола из под доктора, излетя като куршум котарак. Той изпълзя по килима на стената, скочи на телевизора и бързо изчезна под леглото.

Болният даже подскочи от кревата. Всички обитатели на апартамента впериха шокирани очи в доктора.

Докторът смутено каза:

– Извинете, аз просто не го забелязах.

Стопанката на апартамента се засмя:

– Ние мислехме, че нашият котарак изобщо не може да ходи. Вече трета година го носим до тоалетната на ръце….