След 1944 г. празникът на 24 май, акцентира главно върху създаването на писмеността. Някак било неудобно малка България да е дала азбуката на великия руски народ…
През 60-те години в името на добрите отношения с тогавашна Югославия в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за „македонската народност“ на Кирил и Методий.
Така и най-светлият български празник не успя да се опази от „идеите“ на тоталитаризма, но това не въздействие съществено върху общественото разбиране на празника.
За сметка на това текстът на „Върви народе възродени“, написан на 15 май 1892 г. от Стоян Михайловски, търпи жестока цензура. Бог е изхвърлен от втория му куплет. Цялото последно изречение е подменено с „напред и все напред върви“.
В четвъртия куплет думите „духовно покори страните, които завладя със меч“ са заменени с „ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч“. А всичко след шестия куплет бе просто отрязвано от читанките и предадено на забрава. Сигурно защото и там се говори за вяра. А най-вече за българската, а не славянската писменост, обходила „целий мир“.
Днес пълният текст на химна ще прозвучи навярно само на официалните академични празненства.

В Балтийско море близо до Кил, Германия, един от рибарите открил бутилка от бира с пощенска картичка, която е пътувала в морето повече от 100 години.
Въпреки че почти всичките цветове на хартията са изчезнали заради влагата, експертите са успели да възстановят някои части от текста. Това е картичка датско производство с две марки, на които е изобразена  Германската империя в началото на миналия век, малко преди Първата световна война. От възстановената част на текста се разбира, че авторът е искал бутилката да се изпрати на домашния му адрес в Берлин, за това той предварително е поставил марки.
Историците отворили архивите и определили собственика на дома по указания адрес. Това бил някой си пекар Плац. Бутилката е хвърлил в Балтийско море от неговият 20 годишен син Ричард, по време на екскурзия с група любители на природата на 17 май 1913 г.
Бутилката с пощенската картичка е доставена на внучката на подаделя Ангела Ердман, която сега е на 62 години. Тя не познавя дядо си, починал през 1946 г., но е отишла в музея и е подържала в ръцете си посланието.
Макар и след толкова години съобщението е стигнало до получателя, което доказва относителната надежност на такава комуникация.

Блажен оня човек, който не ходи в сайта на нечестивите, не кликва върху линка на грешниците или не седи по Интернет форумите на развратниците, но по текста на Библията и библейските коментари курсора движи ден и нощ.
И той ще бъде като лаптоп с мощен процесор и дебъгави програми, които ще изпълняват всички операции и ще изискват всичко на времето си, и процесорът им няма да прегрява и във всичко, което правят, ще успява.
Не е така за нечестивите, те са като вятър, вметнати вируси и бъгове, затова нечестивите ще заключат за съд, а разредените акумулатори у грешниците в събранието на праведните.
Защото Господ знае алгоритъма на праведния, а на нечестивите ще бъде огъната дъната платка.

Агата Кристи е един от най-популярните автори на 20 век.
Нейният живот е изпълнен с противоречиви и необичайни епизоди, много от които са включени в разказите ѝ.
Както често се случва с талантливите хора, Агата е страдала от дисграфия – неспособност да пишете текст. Всички нейните творби са продиктувани.
Причината за написването на първия ѝ роман става спор със сестра ѝ, която е била писател. Спорът бил за това, дали Агата ще може да направи нещо по-полезно, отколкото сестра ѝ.
По време на Първата световна война Агата Кристи е работила като медицинска сестра във военна болница, а след това получава работа в аптека благодарение, на което е добре запозната с отровните вещества. Може би за това тайните отравянията са често срещани в книгите ѝ.
Писателката има доста интересни изказвания, едно от най-популярните е: „За свободата си струва да се бориш“.

Една млада двойка била впечатлена от думите: „Аз и моят дом ще служим на Господа“. Двамата млади решили да спазват тези думи в живота си.
Окачили текста на стената, за да им напомня какво са си обещали.
Но съпругът попаднал в зло общество и започнал да пие, да играе карти.
Един ден, когато се завърнал в дома си забелязал, че текстът го няма на стената. Обърнал се грубо към жена си:
– Бързо да го окачиш обратно!
Жена му твърдо се противопоставила:
– Ако не промениш сегашния си начин на живот, този текст и да бъде на стената, ще промени ли живота ти?
Мъжът разбрал грешката си и се отрекъл от злото, което било придобило власт над него.
Жената отново окачила надписа на стената и животът тръгнал много по-радостно.
Бог и дявол, святост и грях са несъвместими. Когато служим на Господа да му служим от сърце.