Приближаваше се голяма тълпа от хора. Милен следеше прииждащия поток и си каза:
– Това множество се нуждае от Господа.
Той започна да им говори, но хората не го слушаха. Те бяха натоварени със стотици юридически тежести.
– Жалко, – тъжно промълви Милен. – Те се занимават с политика и завземане на властите.
Той тъжно поклати глава:
– Не разбират ли, че те са по-важни от техните планове, дори от нуждата им от почивка?
Милен искаше да им разкаже за Божията любяща грижа и състрадание Му, защото това бе единственият отговор на най-дълбоките им нужди, но …..
Людете приличаха на стадо, което се нуждаеше от овчар, които да ги поведе, но те не Го търсеха там, където трябваше.
Милен плачеше за тези хора, понеже Бог му бе позволил да ги види така, както Той ги виждаше.