На  входа на Михайловския замък, в петербургската Лятна градина,  се намира висока ваза, която наричат порфирна ваза.

Тя е била подарък от краля на Швеция.

Тази ваза не е направена от порфир, а от близка по цвят разновидност на гранита. Тя се задържа на мястото си благодарение на голямото си тегло.

В началото на 21 век вазата се разцепила поради пукнатини, получени от замръзване на вода, попаднала в нея.

Тя била изкусно възстановена при реставрация на градината, като използвали вграждане на камък от същата шведска област, от където първоначално е бил добит материал за нея.

В природата се срещат невероятни създания. Изключително голямо е разнообразието от живите същества живеещи на нашата планета.

Днес ще ви запозная с едно много интересно животно за съществуването, на което едва ли някога сте знаели.

Grimpoteuthis или октоподът Дъмбо е дълбоководен жител.

Своето име е получил благодарение на двата плавника на мантията, на мембраната между краката, напомнящи на ушите на слона Дъмбо от известния анимационен филм.

Тези същества живеят в екстремни дълбочини от 3000 до 4000 м, а някои и на 7000 метра.

Най-големият Дъмбо октопод е 1,8 метра дълъг и тежащ 5.9 кг. Средният размер за повечето видове е 20-30 сантиметра, а средното тегло е неопределено.

Октопод може да изплува директно на повърхността или да се носи над морското дъно, търсейки охлюви, червеи или друга плячка.

Учени от Германия и Обединеното кралство, предложили използването на система от магнитни и електрически платна за спиране на пътуващите в междузвездното пространство апарати.

Космическа станция, която е в състояние да пътуват до други звезди и да предава на Земята данните, трябва да има скорост сравнима с тази на светлината.

Очевидно, първите междузвездни пътешествия ще бъдат транзитни, тъй като високата скорост на апарата няма да му позволи да влезе в орбитата на звездите или екзопланетите.

В същото време, за да събира по ефективни данни междупланетните станции трябва да забавят своята скорост. Учените предлагат това да се направи чрез магнитно платно.

Това ще позволи използването на статично магнитно поле, за да се отклонят заредени частици, изграждащи звезден вятър. То ще е особено ефективно за намаляване на високата скорост на станцията.

Според учените, използването на система от магнитни и електрически платна, ще даде възможност по най-добрия начин, да се извършват междузвездните пътувания.

Например, за да се ускори до 15 хиляди километра в секунда, което е еквивалентно на пет процента от скоростта на светлината, на кораб с тегло 8,250 кг ще му трябват 29 години. Ако системата се използва само електрическо платното, ще ѝ отнеме 35 години, а само на магнитно – 40 години.

Наскоро руският бизнесмен Юри Милнер и британският физик Стивън Хокинг са обявили началото на съвместната си работата за създаване и изпращане на спътника на α Кентавър.

Инициативата, наречена Breakthrough Starshot, може да стане първата мисията, с апарат направен от човека, към друга звезда.

Изследователи от университета в Кеймбридж са разработили най-микроскопичния двигател в света, с размери само няколко милиардни от метъра, който използва светлината за енергия.

Наноразмерният двигател може да се превърне в основа за бъдещи наномашини, които могат да се движи във вода и в живи клетки.

Прототипът се състои  от малки заредени частици на златото, свързани помежду си температурно чувствителен полимерен гел.

Когато нанодвигателя се нагрява до определена температура с помощта на лазер, той произвежда голямо количество еластична енергия за част от секундата, така че полимерното покритие изтласква всичката вода и се пресова. Този ефект кара наночастиците на златото да се сближат една с друга в плътни клъстъри.

Когато устройството се охлади полимерите събират вода и се разширяват, наночастиците на златото бързо се уголемяват.

Това е като експлозия. Стотици златни топки летят в милионна част от секундата, когато молекулите на водата раздуват полимерите около тях. Ние знаем, че светлината може да се загрее водата достатъчна за захранване на парни двигатели. Но сега можем да използва светлина за задвижване на бутален двигател на нанониво.

Освен това, новият метод е невероятно прост. Силата на тези малки устройства е няколко пъти по-голяма, отколкото на преди това изработените апарати.

На единица тегло нанодвигателят е почти сто пъти по-добър от всеки друг двигател или мускул.

Освен това, тези устройства са биосъвместими, икономически ефективни и имат ниска консумация на енергия.

В миналия век майсторите, които правели тежести за кантар, добавяли към основния метал парче олово или мед.

Защо постъпвали по този начин?

А сега де? Това някакво мошеничество с тежестите ли е? Не е, успокойте си.

Причината е съвсем друга. Ако помислите малко, можете и сами да я откриете.

Отговор:

Работата се състои в това, че не могат да се отлеят напълно еднакви тежести. Теглото на всяка от тях се отличава с малко от еталона, но това не е приемливо за купувача. Затова към всека тежест се добавя материал, който лесно може да се изпили при по-нататъшна обработка и регулиране на теглото.