Димитър харесваше работата си, заплащането беше добро. Беше само на осемнадесет години, но  живееше още при родителите си. Хубаво беше, че може да работи само нощна смяна и да съчетава работата с учението.

Най-много му харестваше да си стои в кабинката. Тук имаше всичко, от което се нуждае стол, маса и компютър с Интернет.

Димитър беше млад, но много добре се оправяше в Интернета. Беше го открил още в детството си, тогава нещата не бяха толкова мащабни. Разглеждаше само няколко хиляди страници, а сега беше друго. Световната компютърна система се беше разраснала неимоверно много.

Димитър беше слабо и хилаво хлапе, но умът му беше бърз и находчив. Той можеше да обиколи света, да спори с някой отдалечен от него на хиляди километри, да следи спорттните състезания, които се играеха в друг континент. Можеше да проникне във всяко кътче на човешкото познание, Интернет му осигуряваше това.

Често се срещаше и с неща, които не му харесваха. Още, когато бяха малки каза на приятеля си Петър:

– Искам да напиша една програма, която да проникне в компютрите на злите и само да натисна едно копче и да изтрия пагубните им планове.

Той от малък беше възприет от приятелите си като хакер. Всичко започна, когато беше на 15 години, но имаше други, които почваха много по-рано.

Петър не веднъж му каза:

– Нали знаеш разни трикове. проникни в списъците на НАТО, изключи системата на Пентагона, така няма да има повече война и убийства.

Но Димитър клатеше глава:

– Тогава ще стане хаос, а това ще причини още повече страдания на хората. Така не става.

От дългото сърфиране из мрежата беше научил, че в света и без това има много беди.

Но сега беше весел. Беше създал вирус, който се  разпространяваше из всички компютри по света, бързо можеше да унищожи творенията на други вундеркинди като него, които имаха лоши намерения.

Докато хората пишеха електроните си писма или сключваха сделки по мрежата, неговото творение обикаляше всички компютри. Той зададе на програмата си определени цели и както всички останали исползваше търсачката на „Google“. Резултатите се връщаха при него и той съставяше списък.

Вирусът му получаваше всичките „дразнители“ и носеше част от тях закодиран в себе си, така той се усъвършенствуваше, сякаш беше живо същество. На технически език това е „генетичен алгоритъм“, програма способна да се изменя и еволюира.

Вирустр му променяше броя на „дразнителите“ и начина им на разпространение. Дори никога да не седне повече на компютъра си, програмата му щеше да работи без него.

Вирусът му поразяваше „вражеските“ страници. Така в рамките на един час щяха да изчезнат всички интернет страници с детска порнография, а тези, които искаха да влязат в тях, щяха да прочетата само следния надпис: „Грижете се за децата, те са цвета на света!“

И не само тези, но и други заплашващи със смърт и унищожение.

Светът щеше да стане по-добър.

Случвало ли ви се е да наблюдавате как двама влюбени си говорят един на друг за своята любов?
Всеки техен поглед, всяко докосване, всяка усмивка говори за любовта им. Влюбените са щастливи да бъдат един до друг и да се виждат постоянно.
Неземна радост ни изпълва, когато застанем пред лицето на Бога. Това става, когато Неговото Слово проникне в нас. Така е по време на молитва.
Ние се оказваме в Неговото присъствие, когато размишляваме за Неговите благости, възхищаваме се от красотата на Неговите творения, радваме на нечие рождение или се удивяваме на неочаквано благословение.
Един ден ние ще застанем до Бога завинаги. Каква радост ще бъде тогава.
Но и сега можем да се радваме в Неговото присъствие, защото Той е с нас, във всеки момент от живота ни.

Попитали един човек:
– От къде знаете, че има Бог?
Той отговорил:
– Нима ти е нужна свещ, за да видиш зората?
Сляпо момиче обучавали на грамотност за незрящи. Веднъж учителката й казала:
– Знаеш ли, че има Бог?
На което момичето отговорило:
– Аз винаги съм знаела това, но не знаех как се нарича.
Той е първият и последният, целия свят е Негово дело, Негово творение.
Ако попитаме учените за Него, те ще ни кажат, че Бог е израз на всичко, което съществува в природата и живота. Всички живи същества са неразделна част от него. Самият живот е израз на Неговата Божествена същност. Те ще ви кажат, че може да видите Бога в най-малката капка вода и във необятността на небесния купол.
В устройството на всеки жив организъм има несравнимо повече изкуство, отколкото в най-добрите произведения на човешкия ум. Много хора са издигнали великолепни здания, изобретили са удивителни машини, построили са огромни кораби, но никои до сега не е сътворил пълзящо насекомо, летяща птица, зелена тревичка или дори и най-малката песъчинка. Наистина Той е велик!
Ще попитате:
– Ако той е неограничен, къде може да Го намери човек?
Търсете Го не телесно, а с духа си.
В началото Бог е слязъл да сътвори света, а когато змията се осмелила да се намеси в работата Му, той слезе отново, но този път, за да ни спаси.

Един човек прочел в една книга, че Бог е създал всичко според строгите правила на неговата мъдрост. До тогава той си мислел, че всичко е възникнало случайно и хаотично, и за това това твърдение много го изненадало.
През деня се разхождал из града и си помислил: „Нима навсякъде наоколо във всичко има някакъв порядък?“
Откъснал едно цвете и започнал да го наблюдава. Той преброил венчелишчетата и тичинките и забелязал, че те са пет. Той откъснал още няколко цвята и се убедил, че те са еднакво конструирани с невероятна точност.
„Как е възможно това? – помислил си той. – Ако цветята, както и всичко друго са възникнали случайно, някои от тях ще имат пет венчелишчета, други две, а трети едно. А те всичките имат по пет, нито повече, нито по-малко. Всичко е направено строго, в определен ред. Кой тогава може да измисли всичко това и да го направи толкова красиво и точно?“
Известно време той прекарал в дълбок размисъл. Лицето му отразявало съсредоточеност и силна вътрешна борба. Изведнъж той извикал силно:
– О, аз виждам!
Решително откъснал още едно цвете, целунал го и казал:
– Растете мили цветенца, пейте и вие птички, вие имате Бог. А сега чрез вас и аз Го имам и вярвам, че Този, Който е създал вас, е създал и мен.
Човекът издигнал благодарствени очи към небето и цялото му лице се преобразило. Целият бил преизпълнен с радост. Това била неговата лична среща с Бога.
Бог, в Своята любов към хората, по разни пътища ги води към познание на божествената истина за Себе Си и делата на Своите ръце. Внимателното „разглеждане на творението“ е един от тези начини.

Това е най-удивителното творение в природата, намиращо се край нос Перпетуа в американския щат Орегон.

По време на прилива водата започва да се влива в него и създава невероятна красота и сменяща се тайнственост. По това време кладенецът Тора изглежда като истинска врата към подземния свят.

Орегон е планински щат и е разположен на северозапад в САЩ. Поради местоположението си в крайния запад, Орегон още се нарича щата на залязващото слънце. Пътешествайки по крайбрежието на Тихи океан там може да се любувате на прекрасния залез.

На територията на Орегон се намират множество езера най-дълбокото, от които е Крейтер достигащо дълбочина 589 метра.

Едни от най-често срещаните обитатели по крайбрежието са морските звезди.

Кладенецът Тора е доста популярно място сред фотографите, но там е много опасно. Необузданите вълни могат само за миг да потопят в бездната невнимателният търсач на приключения.

По време на отлива можете да се приближите до кладенеца, но след няколко минути…..кладенецът Тора приема своя обичаен, загадъчен и опасен вид.

По време на прилива големите вълни изхвърлят вода от Тора, разпилявайки я на милиони пръски.

Вливащата се в бездната вода запечатва дълготрайно и запомнящо се впечатление.