Рейнджърите от Кения оглеждащи територията на резервата в североизточната част на страната, успели да видят и заснемат редки бели жирафи.

Необичайната окраска на животните се дължи на генетична мутация.

При тях се наблюдава лейцизъм, който се различава от албинизма по това, че това явление води до частична загуба на пигментацията на кожата.

За първи път съществуването на бели жирафи станало известно през януари 2016 г., когато се ги видели в Танзания. До момента такива животни са виждали там и в Кения.

Родината на сладките картофи са планините на Южна Америка. Испанци са занесли растението в Европа, обогатявайки средиземноморската кухня с ястия от този кореноплод.

Сладките картофи  са полукалорични картофи и съдържат повече калий и желязо.

Слади картофи могат да се отглеждат и в страни със студен климат.

Китай е лидер в това направление. В тази страна се отглеждат повече сладки картофи, отколкото във всички други страни заедно. Реколтата от сладки картофи през 2011 г, в Китай била 82 милиона, а в Съединените щати, Индия, Виетнам, Танзания, Индонезия, Нигерия и Уганда заедно сладкият картоф не надвишавал 12 милиона тона.

От семената на цъфтящите сладки картофи се прави напитка, подобна по своите вкусови качества на кафето.

Еритрея е една от най-бедните страни в света. Тя се отличава с много строг режим в сравнение с другите африкански държави.

През 2009 г., по време на турнира в Кения 12 футболисти от националния отбор на Еритрея избягали от лагера, където бил настанен отбора.

След две години 13 играчи от подновения състав на националния отбор на Еритрея също избягали, но в Танзания.

През 2012 г. целият отбор изчезнал заедно с лекаря на отбора, на следващата година още 11 играчи и старшия треньор ги последвали.
Бягствата не престанали.

Въпреки това Футболната асоциация на Еритрея не се предава и постояно набира нови играчи за националния си отбор.

След около час бяха навлезли дълбоко в джунглата. Въздуха бе изпълнен с безбройните звуци на гората.

– Тази джунгла е същински мор, – недоволстваше Филип. – Тук всичко е лъжа и измама.

– Какво имаш предвид? – запита го Йони.

– Не забеляза ли боата, която одеве едва не отнесе главата ти?

– Но това бе само лиана, – възрази Йони.

Филип поклати недоволно глава.

– Нали това казвам, тук нищо не е такова каквото изглежда. Ето виж сега тази клонка тук.

И Филип посочи една леко трептяща изсъхнала клонка сред един зелен храст. Двамата се зачудеха от къде идва това трептение, наоколо нямаше никакъв вятър.

Изведнъж пръчицата се надигна на няколко много тънки израстъци, които трудно можеха да се приемат за крака и се премести. Младежите опулено изгледаха насекомото.

– Невероятно перфектно маскирано членестоного, – възкликна Филип.

– Обикновена индийска пръчица, – засмя се Йони.

– Нали това ти казвам, тук всичко е лъжа и измама, – начумери се Филип.

Известно време двамата наблюдаваха люлеещата се клонка.

– Това е основен принцип на природата, – вдигна рамене Йони, – всеки срещу всеки и който надхитри другите побеждава.

Филип започна да пляска с ръце и да се смее:

– Това може да го каже само човек, който прекарва живота си в библиотеката.

– Не е вярно, че съм израснал само сред книгите, – възмути се Йони, – когато останахме само двамата с баща ми, отидохме в Танзания и бяхме около две години в подножията на Килиманджаро.

– Значи това не е първото ти идване в Африка?

Йони поклати глава.

– Майка беше починала наскоро. Имах чувството, че някой ми е откраднал живота, – каза Йони с тъга. – От тогава природата ми въздейства много силно, понякога изпитвам преклонение пред нея.

– Знаеш ли, – каза с наведена глава Филип, – за мен природата е необикновено творение. Ти знаеш, че съм израснал в анабаптиско семейство. Но и днес се възхищавам на творенията и чудесата в природата. Творецът, Създателят на всичко видимо и невидимо е оформил и направил всичко това……

Филип протегна ръка и описа една дъга около себе си.

Двамата дълго мълчаха. Пробиваха си път през гъсто оплетените растения, като от време на време се взираха към гъстите корони на високите дървета, където едва се прокрадваше някой слънчев лъч.

През 1963 г. студентът от Танзания Erasto Mpemba забелязал странен ефект.

Оказало се, че топлата вода в фризер замръзва по-бързо от студената.

В чест на този студент, това явление е наречено ефект на Mpemba.

До сега учените не са могли да обяснят причините за появата на това явление.

Този експеримент не винаги се отдава, за него са необходими специални условия.