По време на турне в Америка към Шаляпин приближила една жена, която се представила като горещ почитател на неговия талант.
Минал четвърт час, но екзалтираната особа нямала никакво намерение да остави певеца намира.
Шаляпин не знаел как да се отърве от досадната почитателка.
Изведнъж се появил фотограф.
– Мога ли да ви помоля, господи Шаляпин, да се усмихнете? – попитал го той.
Шаляпин се възползвал от тази възможност и се обърнал към натрапилата му се събеседница.
– Трябва да се разделя с вас, госпожице. Чухте, че фотографът ме помоли да направя приятно изражение на лицето си.

Живял някога един слон. Имал си той и таланти и недостатъци. Някои неща умеел други не. Понякога изглеждал много красив, друг път изобщо. Имало е дни, в които е бил много активен, а през останалите лентяйствал. Виждали го весел и тогава бил много приятен, но имало моменти, когато бил тъжен и противен.  Понякога изглеждал умен, а друг път удивлявал с тъпотата си. Не винаги правел правилните и добри неща, случвало му се да направи и не много добри неща. Понякога при слон се получавало всичко добре, а понякога не.
Имало такива, които обичали слона, но имало и други, които не го забелязвали. Животът му съвсем не вървял зле.
Но веднъж му дошла мисъл, да направи всичко възможно, та всички да го обикнат.
И слона започна да се старае…..
Прочел много „умни“ книги и разбрал, че всички обичат розово. Отишъл и се боядисал в розово.
След това слонът узнал от  Google, че повечето харесвали гладко и той си отстранил всички „излишни“ косъмчета. И станал гладък и приятен.
Но на него му се искало всички да го обичат.
От един мъдрец разбрал, че всички обичат кръгли неща. Това била съвсем не лека задача. Много дни и нощи слона се учел да бъде кръгъл. Той се стараел много, но нищо не се получавало, но желанието да го обичат било много по-силно.
И в един прекрасен ден слона станал кръгъл ……, розов и гладък.
Но странно, защо на никой не му харесало кръглото, гладко и розово „нещо“? Оказало се, че такъв слон, хората още по-малко харесват и обичат.
Тези, които обичали слона, тъжно въздишали, тупали го по рамото и чакали, кога той ще престане да се държи странно, ще се отърве от глупавите си идеи и отново ще стане слон.
Тези, които преди не забелязвали слон и сега не му обръщали внимание.
Това е една приказка за тези, които искат всички да ги обичат.

Унгарският художник Ричард Мравик е роден на 17 юли 1973 г. Той учил в обикновено училище, а след това в техническо, за да стане механик. След завършването му ремонтирал автомобили в местния гараж.
Когато станал на 18 години постъпил в армията, а след това отново се върнал на предишната си работа, но поради закриване на гаража бил уволнен.
Имайки голям запас от време хванал четката и маслените бои и започнал да рисува.
Въпреки, че никой не го е учил на това, неговият талант върху платното веднага бил разпознат. Пред пейзажната живопис на Ричард Мравик никой не може да остане равнодушен. Той открива на зрителя целия свят, необикновено богат с красота и разкрива скритите тайни на природата. Така донася на хората радост и предизвиква незабравими впечатления.
В неговите работи се среща веселото зелено лято, ярката златна есен, пухкавата мразовита зима и прекрасната нежна пролет.

Даря Безкостная живее в Украйна. Тя е на 14 години. Болна е от церебрална парализа. Трудно се придвижва и говори, но е много талантлива. Картините, които рисува с краката си, са прекрасни.
Въпреки своя недъг, тя започнала да рисува с краката си. Таланта на Даша бил открит преди 4 години, а сега за овладяването на художественото майсторство й помага преподавател от художественото училище в нейния град.
Като дете тя получава травма на главата, а след това се развила церебрална парализа. Тялото не се подчинявало, но интелектът й намерил изход.
Първоначално родителите й се надявали, че тя ще пише с ръцете си, но чудото не станало. След дълги опити се оказало, че Даша може да рисува и извайва с пръстите на краката си.
Наскоро е била отворена изложба на картините й. Надявам се това да е добър старт за това упорито момиче.

Веднъж, вместо да изтича до магазина за поредната играчка за своя син, Венди започнала да разглежда рисунките на своя малчуган и в тях намерила вдъхновение за творчество.

Това я накарало да основе компанията Child’s Own Studio, произвеждаща играчки използвайки за модел детски рисунки.

Така родителите започнали да изпращат рисунки по пощата, а Венди по тях изработвала играчки.

Когато гледаш тези играчки, усещаш как във тях е въплътена откровеността и необятната фантазия на децата. В тях можеш да откриеш таланта, който превръща тези рисунки в реалност.