До премиерата на операта на Бизе „Перлата“ оставали само две седмици, а либрето съвсем не било завършено. Не бил измислен подходящ финал.
Директорът на театъра ядосано казал:
– Нека всичко да изгори в син пламък!
Така възникнала идеята за пожара във финала, за който Бизе написал прекрасна музика.
Сюжетът на операта следва традициите на лиричната опера. В произведението се появява любовен триъгълник на екзотично място – остров Цейлон. Интересното е, че и двамата либретисти по-късно изразили съжаление, че когато са създавали текста, не са имали представа за таланта на композитора, но ако знаели тогава щели да се опитат да му дадат много по-добър текст.
Въпреки, че операта рядко се поставя на сцената, тя е записвана достатъчно често, особено известната тенорова ария „Je crois entendre encore“ и дует за тенор и баритон „Au fond du temple saint“.

Един баскетболист, очевидно неуспял в спорта, открил в себе си „литературен“ талант.
Своите творения той изпратил на Бернард Шоу за оценка.
Отговорът бил образен и убедителен:
„Когато прочетох съчиненията ви, разбрах, защо не сте станали добър баскетболист. Работата е там, че вие не умеете на време да хвърлите топката в коша“.

Жизнерадостните и живописни платна на Лиза Фитапалди обикновено се харесват на зрителите. Удоволствието да разглеждаш тези красиви картини се сменя с изумлението, че те са нарисувани от сляп човек.
Сляпа художничка? Докато не се видят творбите на Лиза, това трудно може да се повярва. Творчеството на авторката за пореден път доказва, че талантът и силата на човешкия дух могат не просто много, но понякога правят и невъзможното.
Уникалната история на Лиза Фитапалди се състои в това, че жена, която е престанала да вижда през 1993 г., за първи път е взела четка и бои в ръцете си две години по-късно, през 1995 г. Завършила за счетоводител и финансов анализатор, Лиза заедно със зрението си загубва работата си, независимостта си и смисъла на живота.
Продължителността на тежката ѝ депресия продължила повече от година, докато един ден мъжът ѝ не донесъл детски бои за рисуване. За изненада на околните, Лиза взела боите и започнала да рисува.
Тя не може да научи техниката на рисуване с гледане от учител, не може да разглежда други картини, но това не я спряло. Измислила своя система за обучение. Прослушала много адиокниги за изкуството и заедно с мъжа си посещавала известни музеи, за които преди  не е намирала време.
За да се ориентира в бъдещата композиция, слагала мрежа от въжета върху платното, но с времето се е научила вече да не я използва.
Критици и други художници я съветвали да рисува абстракции и цветя, но тя никога нямаше да стане истинска художника, ако не се научи да изобразява хора и сцени от живота. Това било силно предизвикателство и Лиза му отговорила достойно.
През 1998 г. нарисувала първата улична сцена и от тогава прави това постоянно.
За всички остава загадка, как Лиза успява да рисува без да вижда цветовете и боите. Самата тя твърди, че не знае как става това.

За да се занимавате с изкуство, наречено “ mosaiculture „, трябва да имате истински талант за градинарство, заложби на скулптор и най-важното достатъчно голям парцел земя.
И най-доброто място, където можете да се насладите на творчеството на тези майстори е Ботаническа градина на Атлантите.
Представямви някои от най-забележителните творби на художници по „жива материя“, които приличат на извънземни от друг свят – свят на гигантите.

По време на турне в Америка към Шаляпин приближила една жена, която се представила като горещ почитател на неговия талант.
Минал четвърт час, но екзалтираната особа нямала никакво намерение да остави певеца намира.
Шаляпин не знаел как да се отърве от досадната почитателка.
Изведнъж се появил фотограф.
– Мога ли да ви помоля, господи Шаляпин, да се усмихнете? – попитал го той.
Шаляпин се възползвал от тази възможност и се обърнал към натрапилата му се събеседница.
– Трябва да се разделя с вас, госпожице. Чухте, че фотографът ме помоли да направя приятно изражение на лицето си.