Живите същества повдигащи сериозен философски въпрос какво всъщност  представляват тези същества. Първоначално ги смятали за медузи. Някои екземпляри от тях могат да се похвалят с внушителни размери, 50-60 метра на дължина и около тях има невероятно рядко червено сияние.
Те се състоят от отделни същества, които могат да живеят само в колония и изпълняват само определени функции. Въпреки всичко се смята, че сифонофора се появява от едно яйце.
Тези същества се намират между колониите и многоклетъчните организми, което може да даде богата информация на учените.

Музиката има голяма сила. Тя въздейства върху разума на човека. Умовете на всички хора, независимо от тяхната нагласа и разбиране са еднакво чувствителни към музиката. Някои животни също имат усет към музиката. Дори скалите и растенията реагират на музика. Тя въздейства върху всички живи същества.
Разказват, че през XVI век певец бил способен да смекчи камък, да запали свещ и даже да предизвика дъжд чрез музиката си.
Музиката придава на всички творения жизнен импулс. В историята има много примери за необикновената сила на музиката.
Отдавна живял  един артист и музикант Афлатун. Кралят на страната, където живеел певецът, много пъти го канел, за да се наслади на изкуството му в двореца. Но музикантът имал свои задължения, а и не му се ходело при краля.
Веднъж съвсем случайно в него се породило желание да отиде в двореца. Отишъл и свирел там. Първо всички се смели, докато сменил мелодията. След това започнали да плачат и той отново сменил мелодията. Тогава всички заспали. Афлатун преди да тръгне написал на една бележка:
„Тук дойде Афлатун, който ви накара да се смеете, да плачете, а накрая ви приспа и си тръгна.“
Той сложил посланието си пред спящия крал и тихо излязъл.

Ловци организирали в прериите лов на бизони, за да развлекат някакъв английски граф и между другото да му доставят прясно месо за трапезата. Ловът се оказал повече от успешен.

Те убили седемдесет и два от тези прерийни великани, изяли само част от един от тях, а останалите седемдесет и един оставили да се разлагат.

Каква е разликата между една анаконда и един граф?

Пуснали седем теленца в клетката на анакондата. Благодарното влечуго удушило едно от тях и го изгълтало, а после доволно, се оттеглило на почивка. То не проявило никакъв интерес към останалите теленца и не им сторило нищо. Повторили този опит и с други анаконди и получили същият резултат.

Разликата между графа и анакондата е, че графът е жесток, а анакондата не е. Графът унищожава ненаситно живите същества, дори и тези, от които няма никаква нужда, а анакондата не постъпва така.

Кой е тогава по-висше същество?

Както и да ни манипулират, каквито и методи да използват „изборът е винаги наш“. Всеки от нас решава „да бъде или да не бъде“. Но основната трудност не е в избор, а в възможността да го използваме.
За да разберем, че живеем в блатото на информацията трябва да излезем на повърхността. Трябва да разберем, че това блато е изкуствено създадено и се подържа за това, за да подхранва в него послушни, покорни и човекоподобни същества, които са податливи на дресировка и манипулация, чрез средствата на информацията.
Трябва да разбереш, че именно в такава среда ти имаш право на избор. Но до този момент няма друга реалност или възприятие, освен това, което ни налага информационото блато.
Сега е лесно да се купи каквото и да е, дори мнението на хората, достатъчно е да разполагаш с необходимата сума пари.