Технически проблеми възникват в завод за мляко в Индиана, САЩ. В резултат на това в местната река се излели 1200 литра мляко.

Независимо, че реките от мляко често са задължителен елемент от приказните пейзажи, властите и местното население изобщо не се радват, че водата в реката е станала бяла.

На брега на реката, пълна с мляко, се събрали пожарникари, полицаи, както и служители от отдела за канализация и комунални услуги.

Необходими били много усилия да се изпомпи цялата вода от реката, която била смесена с мляко. Но тези борба била възнаградена, реката се върнала в първоначалното си състояние.

Изследване е показало,че изменението на климата не само лошо влияе на растенията, но и убива опрашващите кафето пчели.

Кафето е един от най-ценните продукти на планетата и се нуждае от подходящ климат и опрашители, за да се получи добра реколта.

Изследването е стигнало до извода, че цели области на производството на кафе могат да бъдат загубени, като Никарагуа, Хондурас и Венецуела са най-засегнати.

В допълнение към факта, че намаляването на производството на кафе може да повлияе на средното ниво на индивидуална му консумация в света, то ще има опустошително въздействие върху онези, чийто живот е напълно зависим от събирането на кафе.

Кафето осигурява основния доход на милиони бедни хора в селските райони, така че спадът в добива ще засегне сериозно вече уязвимите хора.

Въпреки това има и надежда.

Учени са предсказали, че планинските райони на Мексико, Гватемала и Коста Рика са в състояние да поддържат стабилна популация от пчели и по този начин да гарантират отглеждането на кафе

Наско и Михаела се занимаваха предимно с добитък. Отглеждаха животни и ги продаваха на пазара. С тях живееха възрастните родители на Наско и единствената им дъщеря Ралица.

Те бяха трудолюбиви хора. Грижеха се усърдно за животните, за това техните питомци привличаха погледите на купувачите на пазара. Бяха честни и самоотвержни люде.

Но веднъж им се случи беда. Ралица, единственото им дете вдигна температура. Легна на легло. Треска я залюля и тя от време на време губеше съзнание.

Михаела бе много разтревожена за дъщеря си:

– Трябва да я заведем на лекар. Виж, – казваше тя на мъжа си, – детето цялото изгаря.

– Не можем да си го позволим, – каза Наско, – скоро ще има пазар.

– Ако ни сложат някоя карантина, няма да можем да продаваме животни, – подкрепи го баща му.

– Но детето е зле, – обади се свекървата.

– Колко пъти и ти и аз сме настивали и пак сме ставали, – каза свекърът, – ще се оправи.

– Ами ако не се оправи? – извика Михаела.

– Добре де, – неохотно се съгласи свекърът, – след пазара ако не е добре ще я заведем на лекар, но няма да позволя някакви болежки да попречат на търговията ми.

До пазара оставаха още четири дни. Положението на Ралица не се подобряваше. Тя престана да се храни и от ден на ден се топеше пред очите на родителите си, баба си и дядо си.

Вечерта преди пазара, Ралица загуби съзнание и не дойде вече на себе си.

– Няма ли да я заведем на лекар? – попита измъчено Михаела.

– Състоянието ѝ наистина се е влошили, – разтревожи се сериозно Наско.

– Ще ѝ мине, – опита се да го успокои баща му.

– Но тя е така вече втори ден, – каза Михаела.

Наско грабна дъщеря си на ръце и без да слуша повече увещанията на баща си, изтича при лекарят.

– Защо си я държал до сега? Съсипал си детето, – скара му се лекарят.  – Нищо не мога да направя. Късно е вече.

Тези думи смразиха сърцата на двамата родители.

Ралица лежеше безмълвно в ръцете на майка си, докато нацяло притихна.

Съзерцателен вик, разтърси нощта. Безпомощната майка ридаеше над изстиналото тяло на дъщеря си.

Двадесет хиляди балона са били необходими на австралийката Наоми Лакмайе, за да се издигне във въздуха пред очите на зрителите.

Необикновеното представление се случило в един от театрите на Сидни. Авторката му го е нарекла „Страх от щастието“. Тя е уверена, че понякога, за да бъдем щастливи, ни пречи страхът да направим нещо ново.

Идеята на художничката е свързана с нейното физическо състояние, защото тя не може да се движи без инвалидна количка.

Наоми признала, че в действителност за нея е било много страшно да се откаже от обичайната опора и да се довери на балоните, но сега тя чувства, че „умее да лети“.

Има мъчителни моменти в живота на всеки индивид.  Но понякога на човек му става толкова тежко, че той не може да устои на предизвикателствата и се срива.

Трейси бе хоспитализирана с тумор в мозъка, който едва не я уби. Когато я докараха в болницата състоянието ѝ бе много тежко.

Лекарите успяха да отделят опасното образование, но по време на операцията възникнаха усложнения, които доведоха до реанимацията, а после и до последвалата я интензивна терапия.

Когато основната заплаха бе премахната, възникна друг сериозен проблем.

– Аз съм сама, а и тази мъчителна болка, – каза си Трейси след всичко, което бе претърпяла, –  няма надежда да оздравея.

Така Трейси вместо да се раздели окончателно със заболяването си, се превърна в пациент, готвещ се да умира. Човек, който нямаше за какво да живее. Тя се бе предала и нищо интересно, не очакваше в живота си.

Но един ден в стаята ѝ влезе неочаквано четириногата Даря. Куче с добри очи, излъчващи нежност  и подкрепа. То имаше опашка въртяща се от радост, като вентилатор.

Даря не бе нахална. Тя погледна пациентката на кревата и сякаш с поглед я попита:

„Мога ли да дойда при теб на кревата?“

А след като Трейси ѝ разреши вдигна муцунката си към нея и последва въпрос изразен със съчувствие в очите:

„Как си?“

Точно от това се нуждаеше Трейси. Като че ли тя намери някой, който да вярва в нейното оздравяване и искрено да го желае.

Кучето остана при жената. Скоро тя сподели с хората, които я обслужваха в болницата:

– Сега вече си лягам да спя щастлива.

Нещата за Трейси започнаха да се нареждат безпроблемно. Малкото куче успя това, което лекарите се мъчеха да направят от няколко седмици. То изцели душата ѝ. Само Даря инстинктивно разбра от какво се нуждае тази жена.

След няколко дни Трейси започна да отменя един след друг курсове на терапия. Тя не се нуждаеше повече от лечение и скоро бе изписана от болницата.

Даря направи малко чудо. Буквално спаси от ръцете на безнадежността своята нова стопанка.