Всички онези, които постигнат нещо в живота са мечтатели за него, но не всички мечтатели постигнат нещо в живота …
Майлс Хилтън-Барбър искал да стане пилот. Но на двадесет и една години, той напълно загубил зрението си.
Неприятно! Но това сломило ли го е? Недъгът му накарал ли го е да се откаже от мечтата си? Не!
Той е получил лиценз за пилот си и  е прелетял над 21 страни на извънгабаритни делтапланер.
Освен това, той се е изкачил на връх Килиманджаро, участвал е в автомобилно състезание, ветроходни регати, маратон в пустинята, издигнал се е на балон с горещ въздух.
„Единствените ограничения в живота ви са тези, които сами сте си поставили“, – казва Майлс Хилтън-Барбър.

Marathon Des Sables е едно от най-трудните състезания за издръжливост в света. Състезателите преодолеят повече от 250 км на територията на Сахара за по-малко от седмица.
Всеки в състезанието се сблъсква с трудностите на пустинята, но никой не е имал толкова трудна борба за оцеляване като тази на Мауро Проспери.
През 1994 г. италианският полицай участвал в надпреварата. Малко след началото той попаднал в средата на пясъчна буря. В рамките на няколко часа той държал гръб си към вятъра и се придвижвал на малки разстояния.
Когато пясъчната буря утихнала, той продължава да се движи, но избрал грешната посока. Когато разбрал това,  веднага изготвил  план за действие. Той пикаел в бутилката си, за да има какво да пие по-късно. Вървял сутрин и вечер, а стоял на сянка когато било много горещо.
В продължение на три дена той използвал бутилката си, но ударила още една пясъчна буря, която продължила 12 часа.
Той намерил старо мюсюлманско светилище, където имало много прилепи. Успял да хване два от тях и да изпие кръвта им, тъй като се бил обезводнил.
Тук Проспери загубил всякаква надежа. Решил да умре в това мюсюлманско светилище, където тялото му щяло да бъде намерено, а не в пустинята, където ще изчезне завинаги.
След това написал бележка на жена си със въглен и си разрязал вената на ръката, но кръвта му била много гъста, за това се уплатнила и втвърдила.
Невъзможността да се самоубие подновило желанието му за живот. И той продължил да върви. Минали 5 дена, докато бил намерен от номади. Те го занесли в съседната алжирска военна база.
За 9 дена Проспери изминал 300 километра настрани от правилния маршрут и загубил 18 килограма.
След четири години той отново участвал в съзтезанието, но отново не го завършил. Този път си счупил палеца на крака.

От свиренето на френският органист Луи Маршан толкова много се възхищавала немската публика, че всички твърдели, че той засенчва всички германски изпълнители.
До краля достигнали слухове за музиканта Бах от Ваймар изкуството, на който бил връх на майсторството. Йохан Себастиен Бах бил извикан в Дрезден и бил допуснат за слушател на концерта в двореца.
На концерта Маршан седнал зад клавесина и изпълнил една френска ария, допълвайкия с брилянтни вариации. Публиката избухнала в аплодисменти. След него поканили Бах да изпробва клавира.
Той седнал зад клавишите и залата замрял от удивление. Бах изсвирил същта композиция, която малко преди това бил изпълнил Маршан. Той я чувал за първи път, но това не му попречило да повтори без грешка всичките вариации на френския органист и дори да добави свои, много по-сложни и изкусни.
Историкът Фридрих Маруг написал за този период следното: „Маршан, който до сега не е срещал сред органистите друг равен на себе си, бил принуден да признае несъмненото превъзходство на своя съперник. Когато Бах придобил смелост, го поканил на състезние по свирене на орган като нахвърлял на един лист тема за импровизация. Господин Маршан не само не се явил в насроченото време, но счел за благоразумно да напусне Дрезден“.
Така творческия дуел не се състоял.
Победата била присъдена на Бах, което никак не се отразило на общественото му положенение.
Дрезден все още продължавал да се наслаждава на чуждестранните таланти и да харчат много пари за тях. А милостиво отпуснатите пари за Бах, така и не достигнали до него, губейки се из джобовете на дворцовите чиновници.

На Олимпиадата в Сейнт Луис през 1904 г. японецът Савао Фуни за първи път скачал овчарски скок.
Той смятал, че по всякакъв начин  може да прескочи летвата.
Снабдил със здрав прът, забил го в пясък пред летвата, която трябвало да преодолее. Покачил се по него и скочил от другата страна на препятствието.
Съдията обяснил, че преди да прескочи летвата, трябва да се засили, като пробяга известно разстояние. Фуни пробягал малко разстояние, но повторил същата процедура по прескачането. Той бил отстранен от състезанието.
Обиден спортистът заявил, че несправедливо се заяждат с него заради азиатския му произход. В японската преса се появила статия изразяваща възмущение от нечестния съдия.

54-годишната американка Карен Мърдок е щастлива собственичка на най-умния кон в света. Той знае как да седи и да донася пръчка, като куче. Познава числата до 19 и брои по команда.
Преди 10 години, той участвал в състезания, но нямал особен успех. Бившите собственици нацяло престанали да се грижат за него. Той станал кожа и кости, но изведнъж се появила Карен и го взела в дома си.
Тя много обичала конната езда и искала да участва в състезание. Още от пръв поглед Карен разбрала, че пред нея стои умен кон. На него му било по-лесно да заобиколи, отколкото да прескочи бариерата. Жената разбрала, че коня не е за състезания и започнала да го обучава с команди за кучета.
Конят можел дота дълго да се концентрира, над това, което му се говорело. За това той лесно научил командите: „Ела при мен“, „Седни“, „Дръж“.
Можел да се задържа и на задните си крака. Използвайки метода на повторенията, Карен научила коня да различава фигурите и цифрите.
В резултата на това 19 годишният кон бил вписан в книгата на Гинес за най-голям брой разпознати числа.
Съпругът на Карен и нейната 37 годишна дъщеря горещо подкрепят дружбата й с коня. Те също много го харесат и обичат.