Един човек посетил една църква отново след 10 години.
Виждайки, че четат пак старата Библия се обърнал към съседа си:
– Тук бях преди 10 години и тогава се четеше тази книга …… Странно, какво сте чели през тези години? Ето и до средата ѝ не сте стигнали още?!
– Това не е книга, която може да се прочете веднъж и да се захвърли, – отговорил съседът му. – Тя се чете цял живот ……

Живели някога двама съседи. Никога не се карали, но постоянно си съперничели.
Една зима паднал дълбок сняг. Първият съсед излязъл рано сутринта с лопата в ръка, за да разчисти снега пред къщата и да направи пътечка към пътя. Погледнал в двора на съседа. Към неговия дом водела старателно почистена пътечка.
На следващата сутрин валяло отново. Първия съсед решил да излезе половин час по-рано. Погледнал към съседа, а към дома му отново води почистена пътечка.
На третия ден виелицата яко вилняла. Сняг бил се нарупал повече, отколкото в предишните дни. Излязъл първия съсед да възстанови реда в двора си на разсъмване. Погледнал в съседния двор, а там пътечката до дома на съседа стои почистена, все едно не е валял сняг.
Изненадан от това първият съсед решил да разбере, как съседа му успява да разчисти пътеката до дома си. В този ден двамата се срещнали на улицата. Като разменили няколко думи за работите си, първия съсед между другото попитал:
– Съседе, кога успяваш да почистиш снега пред дома си, сняг вали почти всеки ден?
Вторият съсед се изненадал от въпроса, но после се засмял и казал:
– Та аз никога не го чистя, просто приятели ми идват често на гости!

Предстоят ни весели празници. Мнозина ще се съберат с близки и познати, а други ще пътуват с приятели.
За да направите празникът по-забавен и вълнуващ, можете да играете на игри, които ще прибавят смях към веселото настроение. Такива игри не се нуждаят от много специална подготовка.
Вероятно знаете множество такива игри, за това ще ви спомена само някои.
Игра на асоциации.
Сядате в кръг. Един от кръга, казва на съседа си дума, той пък казва на този до него първата дума, която му идва по асоцияция. И така всеки чува определена дума, а на съседа си казва появилата се в главата му асоциация. Това се прави, докато се затвори кръгът. И първият, който е казал дума на ухото на съседа си, казва на глас тази, която е стигнала до него. Ако от „слон“ сте получили „стриптизьорка“, считайте. че сте успели с играта.

Пазители на тайната
Много увлекателна и напрягаща мозъка игра. Водещият на играта си измисля фраза, лозунг, мото или цитата. Казва на останалите колко думи има в нея. След това играчите задават въпроси на „пазителя“. Във всеки отговор, трябва да се съдържа дума от измислената фраза. Отговорът трябва да се вмества в едно кратко изречение. Анализирайки отговорите на водещия, играчите трябва да познаят фразата.
А ето и друга добра детска игра. Играчите дават по един любим предмет, който се слага в торба. На един от играчите се завързват очите. Водещият бърка в торбата вади по един предмет, а този със завързаните очи измисля задача за изпълнение на собственика на предмета. Задачите могат да бъдат най различни: да изпее песен, да потанцува, да разкаже проказка, да изглади дреха, да измие чиния, чаша или друг съд, ….
Припомнете си и други игри, които сте играли и няма да забележите, как новогодишната нощ се е стопила и ви се усмихва първият ден на Новата година.

В Ирак християни останали в териториите, окупирани от бойци на „ислямската държава“, са оставени да умрат от глад.
WorldWatchMonitor и Assyrian International News Agency  съобщава за откриването на телата на трима асирийци, които са починали в домовете си от глад.
В град Башика местен жител усетил остър мирис от дома на съседа си. Там били намерени телата на Джордж Дейвид и синът му Дейвид Саад. Бащата и синът са били глухонеми.
Градът в долината Ниневия отдавна е обитавана от асирийските християни,  а сега е завзет от джихадистите.
В Башика също е намерено тялото на 70 годишен християнин. Изтощеният мъж е починал седнал на стол в своя дом.

Нашият съсед е много мили и тих алкохолик, с когото животът често си прави лоша шега.
Ето например, на вратата се звъни. Отварям, а там стои нашия познайник, облегнал се на стента.
В очите му се чете тъга и безнадежност. Прекрачи прага на вратата с единия си крак,
повдигна глава и каза:
– Извинявайте, аз влизам или излизам?