Замисляли ли сте какво всъщност е „любов“? Каквото и определение да дадем за нея, това не е достатъчно.

Да обичаш някого или нещо, се вижда явно.

Да успокоиш изплашено дете, да сготвиш любима храна в своето семейство, да преодолееш егоизма си, да не останеш безучастен към болките на хората, това е любов, към която всички сме призовани.

Вярно е, че е трудно да обичаш всеки и винаги, но имаме пример в лицето на Исус, който обикна цялото човечество и даде живота си за всеки един от тях.

Нека да постъпваме така, че да не се нараняваме, по-добре е да се насърчаваме, вдъхновяваме и да служим, като използваме всяка предоставена ни възможност за това.

Ние сме различни, но Бог излива в сърцата ни любовта Си, така, че да бъдат достигнатите отрудените и обременените и да бъдат освободени от робството на греха.

Учим се да живеем, т.е. да обичаме.

В утробата на майката тялото на детето се изгражда за земния живот.

Сега ние готвим душите си за вечността. Покаяние и новорождение са първите стъпки. После идва любовта към Бога и човека.

За това да не се оплакваме от трудностите. Да не роптаем против непоносимия съсед. Да не се дразним от досадния колега. Да не се ужасяваме от ужасния квартирант и дребнавата хазайка. Те са допуснати в живота ни, за да се научим истински да обичаме.

Това е задачата ни. Любовта към ближния се предхожда от усилия, които са само приготовление за това.

Исус разделя хората на спасени и погинали. не става дума за престъпление или срамен грях.

Исус ни пита: Обичате ли ближния? Блажени са любещите! Те са спасени. Горко на нелюбещите! Очаква ги гибел.

Не трябва да пропускаме ден, без да проявим любов, без да кажем блага дума. Нека вливаме радост и утеха в наранените сърца.

Не можем да вършим добро, без да обичаме, но не можем да обичаме и да не вършим добро.

Зимата пееше проклетата си и гибелна песен. Вятърът гонеше сухи клони и потъмнял треволяк наоколо. Всичко бе сковано от студ и мраз. Хората се бяха увили в дрехите си. В сърцата им имаше болка. Бяха загубили всякаква надежда.

Беше пазарен ден в София. Още два часа и щеше да се зазори. В двора на конака стана необикновено раздвижване на сеймените на пашата.

Мазхар паша изпрати да се обадят на поп Тодор Митов да се приготви. Той стана готов за половин час.

Зададе се губернаторът с каляска и свита, която се състоеше от десетина души.

В средата на пазара доведоха, току що изведеният от затвора Васил Иванов Кунчев, с прозвището Левски. Той бе конвоиран от взвод заптии и четири взвода аскери. Облечен бе с костюма, с който бе хванат при ханчето. На нозете му имаше тежки окови. Бе слаб и бледен, но очите му искряха пронизващо.

– Папаз ефенди – каза мютесарифинът, – иди при него и според вярата ви извършете необходимото.

Поп Тодор Митов започна да чете за случая молитва. И когато попът каза:

– … раба Божия Василия….

Левски го прекъсна тихо и му каза:

– Моли се, отче, не за мен, а за отечеството ни България.

След като свърши обредът, Левски бе качен на едно буре. Сложиха му въжето. Преди да бъде избутано бурето, Левски извика:

– Боже, избави България!

Археологът наблюдава строителните дейности върху исторически терени.

Веднъж наблюдавах разкопките в централната част на града. Когато дойде време за обяд, всички машини спряха. Тъй като бях свикнала с шума, настъпилата тишина бе изненадваща за мен.

Изведнъж чух автомобилите, клаксоните им, църковната камбана в далечината…. Колко ли поколения бе призовавала тя? Колко хора са отивали на църква, когато а чуели нейния звук?

Тишината ми даде възможност да чуя камбаните. В този шумен свят ние се нуждаем от тишина, за да чуем Бога.

Когато сме изплашени, търсим място, къде да се скрием, но ако слушаме внимателно, в тишината ще чуем Божия глас, Който ни призовава да оставим страха и да поемем по пътя на служението.

Господи, упокой сърцата и умовете ни, за да чуем Твоя глас и да отидем там, където ни изпращаш.

Главният равин на Израел Ицках Йосиф, даде отговор за бруталното предателство спрямо еврейската държава от администрацията на Обама миналата седмица.

Президентът на САЩ Барак Обама бе инструктирал своя представител в ООН да не налагат вето на опасната антиизраелска резолюция.

Йосиф ясно е осветил ситуацията.

„Понякога трябва да си напомняме, че няма на кого друг да разчитаме освен на нашия Отец, който е на небесата ….. дори и Америка да ни пренебрегва, както миналата седмица в ООН“.

Съгласно резолюцията, евреите не принадлежат на така наречения „Западен бряг“ и източната част на Ерусалим. В нея е включена Стената на плача, еврейско свято място.

„Не трябва да забравяме, че сърцата на царете и началниците са в ръцете на Господа и ние не можем да разчитаме на никой от друг, освен на Бог“, – продължил Йосиф.