Дора много се зарадва, че ше има гости. Бързо прогони студа от стаите. Мислите ѝ тичаха към тези, които щяха да дойдат при нея. Не бе виждала дъщеря си откакто роди, а и малко повече щеше да се порадва на внучката си.

– Ще прекараме чудесно, мамо, не се притеснвай, – каза Роси, когато пристигнаха с Младен и бебето. – Освен това Младен ще ни помага. Луд е по малката и не откъсва очи от нея.

– Не е ли странно? – Погледна Дора дъщеря си. – До сега не съм виждал мъж толкова привързан към детето си. Не, в това няма нищо лошо…

– Понякога ми се иска да не беше чак такъв, – каза мрачно Роси. – Бих искала да ме остави сама да се грижа на нея.

– А ми ти, как се чувстваш у дома с Дени? Сигурно нямаш минута свободно време. Нали работата ти не ти липсва много?

– Тук е чудесно, – каза внимателно Роси, като избегна въпроса на майка си.

Чувстваше се изтръгната от корените си, самотна и много объркана. Напоследък, когато Дени спеше повече, тя беше по-добре. Дните бяха  добили по-определена форма, но въпреки това работата ѝ липсваше ужасно много. Липсваше ѝ напрежението, бъркотията, радостта от хрумналите нови идеи и самото им осъществяване, колкото и трудни да бяха. Липсваха ѝ хората, които се интересуваха от нещата, които я вълнуваха и разбираха амбициите ѝ.

Тя искаше да угоди на мъжа си, да бъде добра майка и съпруга, но нямаше признанието за постигнатите успехи, наградите, които вървяха редом с работата ѝ. Не можеше да се отърси от всичко това и да забрави.

Когато се роди Дени, трудно си представяше как ще остави. Обичаше я прекалено много. Надвесваше се над нея докато спеше, следеше всяко нейно трепване. Никога няма да забрави деня, когато Дени ѝ се усмихна за първи път. Беше я нахранила и повдигнала да се уригне, когато забеляза как сините ѝ очички не се откъсваха от нея. Дени внимателно разглеждаше майка си. След това розовите ѝ устнички се разтвориха в прекрасна усмивка.

Роси беше трогната, тя усети как очите ѝ се напълниха със сълзи, а сърцето ѝ се изпълни с безмерна обич.

Само веднъж беше изпитала подобно чувство, когато усети Дени да се движи за първи път в нея. Нещо трпваше и изчезваше в корема ѝ. Тя не беше просто бременна, а майка. В нея растеше малко човече. Сподели с Младен преживяното и двамата очакваха с нетърпение следващото потрепване. Когато го усетиха, Младен нежно придърпа Роси към себе си, целуна я и каза:

– Обичам те.

В подобни моменти тя знаеше, че е постъпила правилно.

Живял някога мъдър и благороден цар. Той имал много красива съпруга, която презирала неговата любов. Тя отгледала първите си трима сина настрани и те били враждебно настроени към царя. След това царицата родила и четвърти син.
Свършвайки дните си на земята, царят умрял и тялото му било положено в царската гробница. Братята започнали да си оспорват трона и за това отишли за съвет при един стар рицар.
Той им казал:
– Чиято стрела по дълбоко навлезе в тялото на царя, той ще бъде новия цар.
Първият син пробол дясната ръка на царя. Срелата на вторият раздробила рамената кост. Третият пронизал сърцето на царя и бил уверен, че той ще получи царството. Четвъртият се приближил към тялото на баща си, въздъхнал и натъжен казал:
– Уви, татко мой, не мога да нанеса рана на моя баща, жив или мъртъв.
Когато казал това, гражданите възкачили на престола най-малкия син на царя. За тях той бил истинския наследник.

Димитър беше едър, но добродушен. На всеки се усмихваше и дори да го обидеха, на никого не отвръщаше със зло.
Веднъж срещна Павката. Бяха приятели от деца.
– Знаеш ли, – започна тъжно Димитър, – мои познати и колеги престанаха да общуват с мен, когато престанах да пия. Срещнах вчера Борис, ти го знаеш, от съседния вход. Седнахме да побъбрим в кафенето и аз си поръчах чай. И като започна: „Ей, приятелю, какво се е случило с теб? Защо не пиеш? Болен ли си? Какво мога да говоря с теб щом не пиеш?
– Така навсякъде ли е? – попита го съчувствено Павел. – Как те възприемат в непозната компания?
– Виж, – започна да ги оправдава Димитър, – те не са алкохолици, но според тях човек не може просто да спре да пие без някаква основателна причина.
– Може би смятат, – каза Павел, – че щом не пиеш ти скриваш някакво страшно заболяване?
– Аз станах баща, – засмя се Димитър. – Искам да имам ясен ум и да бъда пълноценен помощник на съпругата си.
– В нашето общество, – поклати глава Павел, – трудно се приемат хора, които се различават от общата маса, това се отнася не само за пиенето.
– Е какво, – с болка каза Димитър, – трябва да бъда на щрек? И ако направя нещо различно от другите, трябва да обяснявам защо постъпвам така?
Въпросите бяха много, но те не решаваха проблема. Ако не правиш, както другите, значи се цепиш от обществото. А кое е правилно или не, няма значение!?

Карл Павлович Брюллов нарисувал портрета на съпругата на един богаташ от Перербург.
Когато получила портрета жената започнала да капризничи:
– Нещо не ми харесва….. Боите ли са толкова лоши?
Брюллов невозмутимо отговорил:
– Ако работата е в боите, то портрета трябва да има прилика с вас, тъй като аз ги купувам от този магазин, от където вие си купувате руж.

Пакистанският съд осъди 59-мюсюлмани, включително двама свещеници и 4 жени за убийството на християнско семейство през ноември за „оскверняване на Корана.“
Съгласно разследването проведено от Комисията по правата на човека в Пакистан не са намерени „абсолютно никакви доказателства за оскверняване на Корана.“
Правозащитници смятат, че линча е настъпил след спор на Шахзад с работодателя му за заплати и аванси, които той трябвало да получи. Малко след спора в село се разнесъл слуха, че Шахзад и съпругата му са изгорили страници от Корана.
Ръководителят на администрацията на Пенджаб Шахбаз Шариф отсъди да се заплати на семейството на жертвите 5 милиона рупии и да се дадат 10 акра земя за обезщетение. Той заяви, че държавата ще поеме разходите за образование 3-те деца на изгорената двойка.
А ето какво се е случило точно.
Разярена тълпа мюсюлмани изгорили 35-годишният Шахзад Масих и бременната му съпруга, 31-годишната Шиама. Те били хвърлени в  пещ за печене на тухли, след като били жестоко пребити. Престъплението е извършено на 4 ноември в Кот-Радха-Кишан в Касур, на 50 км от Лахор.