Изобретатели са създали подводница, която се захранва от слънчева светлина. Новото съоръжения е кръстено Reef Explorer.
Подводницата е предназначена изключително за широките маси. Очаква се появата и на частни подводници, задвижвани от слънчевата енергия. Те ще струва не повече от среден автомобил. С тази необичайна лодка на всички заинтересовани ще може да се демонстрира красотата на подводния свят.
Под водата ще се намира само долната централна част на съоръжението. То ще бъде направено от специален прозрачен и много здрав материал. От страни на прозрачното тяло ще бъдат разположени два поплавъка със двигателите задвижвани със слънчеви панели.
Електрическа енергия, която ще се произвежда, трябва да бъде достатъчна, за да работи тази подводница. По-специално, това превозното средство ще се използва в близост до екватора. В този случай, пряката слънчева светлина, която ще пада върху фотоелектрическите клетки, ще зареждата батериите, която след това ще поддържа режима на работа на подводницата в продължение на шест часа.

В района в близост до Рио де Жанейро в планините има необичайна вила. Такова съседство на съоръжението с мегаполиса не се отразява изобщо на спокойната обстановка на вилата. Тя внимателно е скрита в плътните гъсталаци от тропическа растителност.
Вилата е проектирана от Arthur Casas поръчана е от популярен телевизионен водещ в Бразилия. Сред неговите изисквания към изпълнителите на проекта са: задължителен басейн, интериор в ярки цветове и защита от любопитни очи.
В резултат на тази работа се е получила голяма вила, която е построена на живописен склон скали. Тя е отделена от улицата със стена от камък.
Самата структура е въплъщение на идеите на минимализма. За изграженето му външно и вътрешно се е използвал камък, но въпреки това, вилата изглежда доста обемиста. Витражните прозорци осигуряват поток от слънчева светлина в голям мащаб. Някаква ефирност се добавя от светлия интериор. Преобладават нюанси на бежово, прасков отенък и сиви тонове.
Трите етажа от вилата заедно съставляват около 480 кв. метра. На партерния етаж са разположени помещения за персонала и гостите, вторият е поставен под кухнята и трапезарията, тук се намира хола, третия етаж е зает от няколко спални. Преди вилата е разположена тераса с изглед към океана, а до нея има плувен басейн.

Айфеловата кула е построена през 1889 г. от известния инженер Густав Айфел. От самото начало, тя е предизвикала смесени чувства у парижаните. Много от тях са били убедени, че съоръжението разваля външния вид на града.
Една от най-ревностните противници на кулата бил Ги дьо Мопасан, които редовно призовавал да се премахне това уродливото архитектурно творение.
Независимо от това, авторът често отивал да обядва в ресторанта, разположен на кулата.
Защо ли го е правел?
Върл противник на съоръжението, да го използва за място, където да обядва, не ви ли се струва малко парадоксално?
Няма никава хитрина в това!
Не бихте се досетили за причината, ако не знаете какво е отговорил писателя, когато му задали въпроса:
– Защо обядвате тук?
Отговорът навярно ще предизвика усмивките ви, но в него има логика.
Отговор: „Аз обядвам тук, защото това е единственото място в Париж, от което не се вижда кулата“.

През Средновековието проектирали кръгли кули със спираловидни стълби.
Повечето от съоръженията са проетирани така, че човек, който се изкачва нагоре, през цялото време се обръщал на дясно.
За какво е било необходимо това?
Помислете за положението на нападателите и отбраняващите се.
Напрегнете си малко мозъка и не четете наготово отговора!
Отговор:
По време на битки в кулите често са се криели войници. Нападателите, изкачвайки се до тях, са били принудени да се придържат към парапета и да държат меча си в дясната ръка, което им пречело при схватка.