Един свещеник бил повикан при тежко болно момиче. Тя била в несвяст. Майката казала на свещеника, че момичето се бояло да умре, тъй като живота му не принадлежал на Господа.
Свещеникът не могъл да говори с момичето, но се навел към нея и казал:
– „Ще излича престъпленията ти като мъгла и греховете ти като облак.“
След това без да дочака девойката да дойде в съзнание се помолил за нея и си тръгнал. Околните забелязали, че момичето шепне нещо. Майката се наклонила над нея и чула следното:
– Всички грехове са заличени, като мъгла. О, мамо, аз съм щастлива! Всичките ми грехове са заличени, аз съм спасена!
Как тежко болната е чула тези думи, изречени от свещеника и е повярвала в тях, въпреки че е била в безсъзнание, си остава тайна. Може би е имала видение и тези думи са дошли като от небето. Факт е, че тя е получила уверение, че греховете й са простени и тя е спасена.
Докато сме живи и здрави, ние се интересуваме от много неща, но когато умира човек, той се нуждае само от едно, прошение на греховете му.
След прошката идва радостта, а Божията прошка е следвана от ликуване.
Само, когато човек признае:
– Аз съгреших.
Бог може да каже:
– Прощавам ти.

Една девойка, където и да ходела, обикновено оставяла по-добрата част от пътя за някой друг, а тя вървяла по по-трудно проходимата.

Веднъж я попитали:

– Защо не вървиш там, където пътя е по-добър?

– С мен винаги върви Господ, – казала девойката, – и аз му предоставям по-доброто място.

Каква невинност, но колко красота и доброта!

Каква вяра само, че Господ винаги е с нея и тя даже Му отстъпва по-доброто място от пътя.

Дано Бог ни даде такова съзнание, че да не ходим там, където Той не би дошъл с нас.

Бог винаги ни вижда и знае какво казваме, къде отиваме и какво правим.

Да му даде дължимото място в живота си и в сърцата си!

Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.

Това се случило в покрайнините на Буенос Айрес през 2008 г. Четиринадесет годишна родилка скривайки от близките си, родила и оставила бебето близо до пътя. Новороденото момиченце щяло да загине поради охлаждане, но било спасено от дворно куче, което скоро добило седем малки кученца.

Осем годишната кучка привлечена от писъците на новороденото и водена от майчинския си инстинкт, намерила детето и го занесла в колибката си. Животното внимателно хванало новороденото и го принесло на 50 метра до къщичката си. Сложила го между кученцата си и легнала до тях. Детето скоро дошло в съзнание и започнало да плаче силно. Развълнувана кучката започнала да обикаля около къщичката си. Залаяла силно, за да събуди стопанина си. Той излязъл да види какво става, а тя го задърпала към колибката си. Там намерил новороденото с висяща пъпна връв.

Детето веднага било отведено в болницата. То тежало 4 килограма. По него имало отоци, рани и други повредени участъци по кожата, които говорели, че детето е влачено по земята. Не се знае къде кучето е намерило бебето, но следи от ухапване по тялото не са намерени. Единствено на врата имало по тъмно петно, вероятно кучето е държало там детето, за да го пренесе, както е постъпвало при преместването на своите кученца.

Майката на новороденото скоро била заведена в болницата поради силно кръвотечение. Там тя е признала престъплението си. Момичето било съдено, а кучето станало национален герой на Аржентина.

В народното съзнание Страстният петък е свързан с редица обичаи и суеверия. Смята се, например, че изпечен хляб в този ден не плесенясва и изцелява всяка болест.

Моряците смятат, че такъв хляб е талисман против корабокрушения, а топлият изпечен хляб в този ден ще запази дома от пожар до следващия Велик петък.

В Русия на този ден по-богатите гощават своите близки и познати, на които празничната трапеза не е по джоба им.

На този петък не е желателно да се работи. Не трябва да се мушкат железни предмети в земята, като лопата, гребло, мотика, защото това ще донесе беда. В този ден не се садят растения, но ако посадите чушки ще имате двоен добив.

Изпрана и простряна дреха през този ден, никога няма да стане чиста. На бельото ще се появят кървави петна.

Много от обичаите са преминали от езически обреди. Някои от тях противоречат на християнската традиция.

Дали да  вярваш на тези обичаи е въпрос на личен избор.

Страстният петък е повод да спрем в нашето забързано ежедневие и да се запитаме: „Как живеем? Накъде отиваме?“