Най-добрата защита в живота от стила „катерица в колело“ са: любов към живота, съществуването на ценности извън работата, развитие на културата и грижа за наличие на радост в ежедневието.

Красивият залез, смехът на детето, интересен филм, горещо какао през зимните вечери, могат да запълнят не по-малко, отколкото поредната „шестица“ на работата.

Но за това е необходимо „открито сърце“, ако в него има болки и страдания, по-добре е да се започне с лекуването на тези рани.

И радостта ще дойде, само малко трябва да ѝ се помогне. За целта е необходимо да отделите време за себе си, а не за своите постижения.

Важно е да си дадете възможност да помързелувате, нищо да не правите, да помечтаете, да се поглезите, да се наспите най-накрая.

Това не е престъпление, а част от грижата за себе си, здравето си и емоционалното си състояние. Това у мнозина за съжаление липсва.

За тези, които са привикнали към адреналинов живот в бързи темпове, това може да се окаже много сложно.

При високи скорости е леко да прескочиш самия себе си. Така, че трябва малко да забавите темпото и отново да се научите да празнувате в живота. Той ни е даден за радост, а работата е само част от него. Нека да не забравяме това.

За съжаление, мотивацията да живеем като истински християни се изпарява с напускането на църковната сграда. Ние забравяме какво сме научили и се впускаме в ежедневната рутина.

Но това няма да ни помогне да станем истински Христови ученици.

Ако искаме да следваме примерът на Спасителят, трябва да се отнасяме към ближните си така, както Той би се отнесъл към тях. Това означава да бъдем добри настойници, като се стараем да бъдем добри родители, ученици и граждани. Т.е. да бъдем не само добри слушатели, но и изпълнители на Божието Слово.

Когато се събираме заедно, нека вникваме в Божията любов, а когато излезем от църква, нека споделяме с другите единството и мира, които Бог ни дарява.

Освен да ходим на богослуженията, Бог иска от нас да живеем като верни Негови ученици.

Митнически служители задържали нарушителя с куп пластмасови бутилки. Вглеждайки се в една от тях, един от митничар се отдръпнал в ужас!

В преследване на големите пари, някои хора са способни на всичко. Бракониери и контрабандисти, всяка година унищожават много редки животни, печелейки много пари от останките им.

Радостно е, че тези мошеници понякога се провалят. Съвсем наскоро, в Индонезия митнически служители са успели да задържат мъжа, който почти не уби 24 вида папагали, които са от изчезващ вид!

Оказало се, че контрабандист се опитвал да пресече границата с товар от обикновени пластмасови бутилки. Във всяка от бутилките се намирал папагал. Птиците били вързани. Така били лишени от възможност да издават глас и да се придвижват.

Състоянието на пернатите било критично. Освободените папагали бързо били предадени за преглед на ветеринари.

Този вид папагали на черня пазар вървят минимум по 650 паунда. Те наброяват едва 7 хиляди броя в света.

Тези интелигентни птици, не могат да говорят, но обичат да танцуват и много са привързани към господаря си.

За съжаление, този вид се размножава много бавно, а бракониерите го поставят под заплаха от изчезване!

Бе късен следобед. Жените бяха привършили вече домакинската си работа и по това време се събираха на голямата пейка край пътя. Тук освен да поклюкарстват за този и онзи, си разменяха рецепти и споделяха новите в селото, които лично ги засягаха.

– Често сервирам на семейството си едно и също ядене няколко пъти, – похвали се Радка, – така има малко повече време за себе си.

Баба Стойна се намръщи и с бучащия си глас каза:

– Когато го сервираш първия път, яденето е много вкусно, но когато го сложа на масата отново, има чувството, че не давам най-доброто на хората седнали да ядат.

– И аз съм така, – обади се Гаца, – все едно ги храниш с остатъците от миналата храна.

„Все едно да „вместваш“ Бога в ежедневието си, – помисли си Каля, – вместо да отделяш специално време за Него. А аз какво правя? Сутрин набързо Му благодаря, изреждам нуждите си, вместо да Го търся и почитам по цял ден. А и Библията не чета всеки ден“.

Стоянка, сякаш отгатнала мислите на приятелката си прибави:

– Както храната, която готвим, храни телата ни, така и Божието Слово храни душите ни. Няма по-добро от приемането на прясна и свежа храна всеки ден.

– За съжаление и на Бога предлагаме остатъците, – обади се баба Митра. – Първо се съобразяваме със своите желания, а Неговата воля е като допълнителен план, по който действаме, ако нашия не стане.

– Когато даваме на Бога най-доброто, – каза Каля, – ние Го признаваме за Господар на живота си. Така смело ще следваме волята Му.

Имаше още коментарии по този повод, но всички бяха съгласни в едно. Никога не сме прекалено заети, че да нямаме време за по-дълго общуване с Бога.

Четири свещи горели тихо и бавно се стопявали… Било толкова тихо, че се чувало, как пращейки с пламък си разговаряли.

Първата казала:
– Аз съм Спокойствието. За съжаление хората не умеят да ме пазят. Нищо друго не остава освен да изгасна.

И пламъкът на свещта угаснал.

Втората казала:

– Аз съм Вярата. На никого не съм нужна. Хората не искат да чуят нищо за мен, за това няма смисъл да горя.

Едва казала това и угаснала.

Натъжена третата казала:

– Аз съм Любовта. Нямам сили да горя повече. Хората не ме ценят. Те не могат да отдадат любов, нито да я получат.

И тази свещ угаснала.

Изведнъж в стаята влязло дете. Виждайки трите изгасени свещи, то се изплашило и извикало:

– Какво правите? Вие трябваше да горите! Аз се страхувам от тъмнината!

И заплакало.

Развълнувана четвъртата свещ казала:

– Не бой се и не плачи! Докато аз горя, можеш да запалиш и другите три свещи. Аз съм Надеждата.