На фона на събитията, станали в Япония с АЕЦ „Фукушима-1“ е създаден съд, който позволява да се измери радиоактивността на храната.

Изобретателят на този съд е немския дизайнер Нилс Фербер, който го нарекъл „Фукушима“.  Той е снабден с калциеви светодиоди и устройство, което показва степента на радиация.

Японските служители са отказали да произвеждат такъв съд. Според тях нивото на радиация в продуктите строго се контролира в страната, а и японците не бива да се безпокоят допълнително.

Авторът съобщава, че всички, които се съмняват за радиация в консумираните храни, могат да се възползват от тази новост.

Производството на продукта няма да бъде много сложно и може да се произвежда масово.

Администрацията на Барселона не за първи път се опитва да събере и преработи мазнината, която хората използват за пържене. От една страна това помага по-малко да се замърсява местната вода, тъй като обикновено мазнината се излива от тигана в мивката. От друга това са алтернативни съставки за правенето на сапун, биодизел или бои.

През 2010г. чрез специално организирани „Зелени пунктове“ са събрани около 195 000 литра мазнина. Това е 2,5% от обема, който градът употребява ежегодно. През 2011г. се очаква значително увеличаване на събирането на тази суровина.

Сега маслото трябва просто да се налее в специален съд с вграден филтър и да се отнесе до съответния „Зелен пункт“. Такива има много открити вече в града.

Собственик на пицария, който съдът признал за виновен за неплатени данъци, трябвало да се разплати с пици.

Съдът е осъдил мошеника да доставя пици на бездомни и безработни един път в седмицата за цяла година и то безплатно.

След като съдията установил, че 57-годишния притежател на пицария е скрил от държавата, част от своите доходи, вместо да го изпрати в затвора или да го глоби с голяма сума, решил да го накаже с обществено полезен труд, като раздава безплатно свои пици.

Какво ли ще стане в България, ако всеки бизнесмен укрил доходите си, бъде наказан по този начин?

Някой си Евал се учил при Протагор. Те сключили договор, в който се казвало, че ученика трябва да заплати обучението на учителя си, ако спечели първото си дело в съда. И обратно, ако го загуби отпада споразумението за плащане.
Свършвайки обучението си Етвал не бързал да се включи в някое съдебно дело. На Протагор му омръзнало да чака Етвал и го дал под съд. Своето искане той аргументирал така: „Каквото и решение да вземе съда, Етвал трябва да ми плати. Ако спечели, трябва да ми заплати според договора, ако загуби, то ще плати съгласно решението на съда“.
На това Етвал отговорил: „Ако спечеля, съда ще ме освободи от необходимостта да платя. Ако решението на съда не е в моя полза, то аз съм загубил първото си дело и няма да плащам по силата на нашия договор“.
Този парадокс се отнася към неразрешимите спорове. Защо?
Според мен парадокса възниква, поради недостатъчно уточнение на договора. Ако в договора е казано, че Етвал трябва да загуби или спечели в качеството си на защитник, тогава претенциите на Протагор биха били обосновани и не би се стигнало до процес. В случая Етвал е бил обвиняем и иска на Протагор се явява странен.