През 1993 г. служителят на австрийска банка Ото Нюман организирал  в своята смяна грабеж, в който участвали още двама души. От банката били изнесени пари, равняващи се днес на 167 хиляди евро, между тях имало  златни кюлчета и монети.
Престъплението било разкрито. Всичко заграбено било върнато. Нюман прекарал в затвора три години и половина.
През 2012 г. се установило, че в банката не е възстановена откраднатата сума, която се съхранявала в Министерството на правосъдието, тъй като за нея е получила застраховка от една застрахователна компания, където били застраховани паричните средства на банката.
В крайна сметка, съдът решил да прехвърли тези пари на Нюман, който бил много изненадан от решението на съда, но не се отказал от тях.

Както гласи легендата на 28 септември 1820 г. на стъпалата на съда в Салем, щата Ню Джърси, полковник Робърт Гибън Джонсън пред огромна тълпа от хора изял много домати.
Той направи това, за да докаже на американците, че доматите не са отровни плодове, както твърдели по-ранните заселници.
Тълпата била шокирана от това, че въпреки огромното количество изядени домати, Джонсън не умрял.

Изкусен грънчар върти колелото на битието. Щом усети в ръцете си калта на бъдещата чаша, запалва в сърцето й неугасим огън.
И ето я готова. Но ако небесният грънчар я хвърли на земята, тя пак отново се превръща в глина.
Той сътворява живот и бди над своите създания. Но щом усети, че съдът е лошо слепен, отново го връща счупен в пръстта.
Върти се безкрайно колелото на веселият грънчар. По стар навик застанал в грънчарницата, с изкустни пръсти извайва от пръстта изящен съд.
И чух как излязлата под пръстите му чашата ми шепти: “ Бях аз глина, но и ти си като мен. В ръцете на ваятеля си само пръст, докато те превърне в скъпоценен съд“.
Усещам как грънчаря със духа си ме замесва, като глина, грубо, глух към болките ми. Но тази трептяща кал е ненаситна плът, докато жизненият му огън не я смели и превърне в….своето най-съвършенно творение.

Султан Махмуд Втори отдавна бил стигнал до горчивия извод, че може да въздигне собствената си власт само ако унищожи еничарите. От сто и петдесет години те били само извор на крамоли и безредици, но в последните двадесет , от свалянето на Селим Трети, те придобили мощ, която едва ли не затъмнявала тази на султана.
Те се оказали неспособни да се справят с „Мора кавгасъ“, въстанието на гърците, но се бъркали в работите на Дивана и даже си издействували право на глас в неговите решения.
Като подготвил някои части, предимно топчии,  по европейски образец и си осигурил сляпата им вярност, султанът решил, че е дошло времето да си разчисти сметките с оджака и сам предизвикал поредния еничарски бунт.  С ферман възвестил решението си да възстанови онзи „Низам-и джедид“ – ново време], който бе коствал престола и главата на Селим Трети, а след него — и на великия везир Мустафа Байрактар.
Еничарите отговорили с незапомнен метеж. Гневът им се стовари най-напред върху техните аги и одабашии, за които усетили, че са преминали на страната на султана. Спипали неколцина от тях и ги разкъсаха, ала най-главният, въздигнатият от паша Хюсеин ага, успя да избяга в Стария сарай.
Преследвайки по петите Хюсеин ага, бунтовниците стигнали до двореца и подпалиха вратите му, проклинайки на висок глас султана като гяур. Сетне се оттеглиха и разположиха стана си на своите обичайни сборища и прекатурвайки котлите си, поискали отменянето на „новия ред“ и разтурянето на военните части, образувани по чужд модел.
В отговор султанът призовал верните си войски, излязъл от сарая със свещеното зелено знаме на Пророка и обявил своето решение да унищожи оджака. По негова заповед топчиите обградили бунтовниците и открили огън.
Еничарите застлали мегдана с трупове,част от тях обърнали гръб и ударили на бяг.
Последвало незапомнено преследване и клане. Секли ги докато ги изтребили. Няколко хиляди трупа бяха хвърлени в Босфора и Мраморно море. А за другите, дето по някакъв начин се били отървали от клането, султанът изпратил заповед по цялата страна  да бъдат избивани без съд и церемонии.
Такъв бил краят на еничарите, „Писано било“ оджакът, създаден преди четири столетия и половина, който бил главна сила на мюсюлманството в завоевателните войни, да свърши под мюсюлмански нож…

Най-главното във кухнята е наличието на печка. Съвременните печки са много по-добри от тези, които са били преди 20 години.
Все пак топлината от нагряването не се използва максимално, обикновено се нагрява само дъното на съда. Дизайнерът  Ciprian Frunzeanu е разработил уникална печка.
Повърхността на печката се състои от няколко пластини, които могат да оформят куб, в който се слага тенджерата с яденето. Такъв вид печка може да се преобразува в микровълнова такава. Топлината се разпределя равномерно. Готвенето отнема по-малко време, което води до икономия на енергия, разбира се и на финансови средства.
Като вземем в предвид, че в тесните кухни на многоетажните блокове трудно се вместват мебели, уреди и печка, това дизайнерско решение опростява нещата. Печката заема много малко място, в резултат, на което се освобождава допълнително пространство. За сега това е само проект, който се надяваме скоро да видим на пазара.