Когато на археолога Троя Шлиман се родил син, неговата съпруга настоявала детето да се кръсти в църква.
По време на церемонията при кръщението Шлиман мушнал термометър в съда с водата, където щяло да се извърши потапянето на сина му, за да провери температурата на водата.
Това предизвикало силно негодувание от страна на свещеника.
Чрез много уговорки от страна на съпругата на Шлиман, се стигнало до замяна на водата и изпълняване на церемонията до край.
Уникалната особеност на това място са вълните убийци. Именно така се наричат вълни, достигащи на височина 54-50 метра, имащи дължина 1000 метра.
Тяхната хай-важна характеристика се заключава в това, че те се движат по повърхността на океана в произволно направление, независимо от вятъра и теченията.
Блуждаещите вълни имат огромна маса. Повърхността, на която се появяват, изпитва огромен натиск.
Дори и най-големият плавателен съд сблъскващо се с такава грамада, потъва за няколко минути.
Процесът за раждането на вълни убийци не е известен. Известно е, че нямат нищо общо с явлението цунами, възникващо в резултат на рязко повдигане на морското дъно.
За петнадесет години Ина изживя един щастлив брак, но се случи нещо ужасно. Съпругът ѝ, нейният любим, бе ударен от кола и почина.
Тази загуба я караше да се чувства, сякаш и тя е умряла с него. Но децата, две момчета на 10 и 6 години, я караха все още да диша и да се движи.
Скоро след погребението Ина видя убиеца на съпруга си. Той дойде при нея и ѝ каза:
– Не ме разбирайте погрешно, но в тази ситуация аз не съм виновен. Вашият мъж изскочи на пътя съвсем непредвидено.
В този момент Ина го ненавиждаше.
„Колко е елегантен, в скъп костюм, – помисли си Ина, – а говори толкова много …. Нима не разбира, че сега най-важното е, че той е жив, ……а съпругът ми го няма“.
Ина го изгони, а след него захвърли пачката банкноти, които той се бе опитал да ѝ даде.
Скоро съдът оправда Георги, но не и Ина.
Мъжът поради угризения на съвестта се стремеше да помогне на осиротялото семейство. Носеше пари, продукти и играчки. Искаше да заглади злото, което бе причинил.
Ина дълго време отказваше да вземе, каквото и да е от него. Но парите … започнаха да не ѝ достигат, а децата така се радваха на подаръците му. И Ина се предаде, сякаш бе загубила чувствителността си. Болката се смени с безразличие.
„Правете каквото искате, аз умрях със съпруга си …,“- мислеше си Ина.
Постепенно Георги не само носеше нещо в това семейство, но започна да се застоява с децата и играеше с тях. Те тичаха радостно към вратата щом чуеха характерният му начин на звънене.
– Ох, Асене, Асене, – говореше вдовицата на мъртвия си съпруг, – ако можеше да видиш колко бързо твоите синове те предадоха!
А когато Ина сама го предаде, не можеше да каже, защо го е направила. Тя вече с нетърпение очакваше Георги, с много по-голямо от това на децата. И това много я плашеше.
Започна да си внушава:
– Той е враг! Георги е убиец!
Но веднъж след поредното внушение, спря след думата „убиец“, разплака се и промълви:
– Но аз го обичам!
Георги също обичаше Ина. Вече цяла година те бяха заедно. Той и предложи брак, но тя все още не се решаваше. Всеки път, когато бе в прегръдките му, се чувстваше, сякаш убива отново и отново Асен.
Но най-много се страхуваше от едно:
– Ако един ден децата узнаят, кой е Георги, дали ще ми простят?
Дадена държавата може да се съгласи с предлаганата формулировка „църква на сатанистите“, защото понятието „църква“ в главното си значение предполага следване на християнството.
На 24 януари 2008 г. станало известно, че в едно държавно училище на Естония за деца с нарушено развитие учителите работили с привърженици на сатанинската секта „Черната Венера“.
На 1 септември сатанистите извършили обред на посвещение на „сатана, като носител на непорочна житейска мъдрост“ за всички училища и учебници в Естония, с цел „балансиране с наложената в училищата християнска вяра“ и предотвратяване на превръщането на възпитанието в Естония в „лицемерна религиозна самозаблуда“.
На 12 февруари 2014 г. Естонският съд отклонил жалбата на сатанинската организация „Естонско сатанинско идване“ на отказа да бъдат въведени като религиозни общности в регистъра на организациите с нестопанска цел и целеви фондове.
По такъв начин било поддържано решението на Окръжния съд на Тарту от 30 април 2013 г. което от своя страна оправдава отказа на позицията на Министерството на вътрешните работи, според което на базата на закона за църквите и енориите в Естония, в регистъра не може да се внесе религиозна организация, чиято дейност е в разрез с обществения ред, здравето и нравствеността.
През септември 2001 г. три естонски партии – Руска партия на Естония, Руско-Балтийска партия и Руска партия „Единство“ са били против подобна регистрация.
Известната песен „Happy Birthday to You“ до скоро се е намирала под закрилата на авторското право в САЩ.
Тя можела да се изпълнява свободно в семеен кръг или между приятели, но не и с търговска цел. Например, във филм или при поздравителна картичка, трябвало да се плати съответна сума.
Песента донесла годишен доход от 2 милиона за компанията Warner Music, която притежавала тези права.
Но през 2015 г. съдът постановил, че правата на текста не ѝ принадлежат и привел „Happy Birthday to You“ в състоянието на обществено достояние.