Васил изживя 35 щастливи години брачен живот със съпругата си Галя. Отгледаха две прекрасни деца. Всяко от тях имаше здрав брак и перспективна работа. И всичко това имаха , защото през тези години Галя усърдно се бе молила.
Когато се пенсионираха, Васил и Галя решиха да инвестират. Сега те имаха толкова много пари, колкото не бяха виждали през живота си.
Животът на Васил се измени и му предложиха:
– Заповядай в нашия клуб на милиардера.
Какво повече можеше Васил да иска?
Изведнъж започнаха да го посещават мисли от рода на: „Една жена не ми стига. Нищо, че сме живели толкова години заедно, трябва да потърся нещо по-младо“.
Васил и Галя придобиха разкошен автомобил. Преместиха се в престижен квартал. Започнаха да ги канят на различни приеми. Около Васил започнаха да се въртят млади красавици.
Той гледаше приятелите си и често въздишаше:
– Погледни ги само, вечно ги съпровождат млади момичета, коя от коя все по-красиви ….
А красавиците така го гледаха, че той се топеше. Те непрекъснато го хвалеха за нещо и той се чувстваше като господар на света. Пилееше пари без да ги брои.
Най- накрая срещна Дора. Тя бе млада, красива и сексуално привлекателна. Беше готова на всичко и Васил не устоя.
Но Дора имаше едно единствено условие:
– Ще ме имаш, ако се ожениш за мен.
Дора го покани на гости и го запозна с майка си, която се оказа връстница на Галя. Тя бе чудесна готвачка.
След обилната вечеря майката обясни:
– Тревожа се за дъщеря си, да не се случи както с мен, аз съм разведена. Ако наистина обичате дъщеря ми, до три месеца ще се разведете с жена си и двамата с Дора можете да се ожените. Ако нямате сериозни намерения към нея, по-добре забравете дъщеря ми.
– Какво говорите, – започна да мънка Васил, – разбира се, че ще направя така. Аз много обичам Дора.
В къщи Васил започна да обвинява жена си за всичко. Двамата често се караха и Васил започна да ненавижда Галя. На семейния съвет той реши да я довърши, разкривайки нейните прегрешения:
– Погледни се колко си напълняла, а и тази твоя фанатична вяра … Твоите молитви са по-скоро заклинания …. А и кой знае какво правиш със свещениците в църквата ….
Галя устоя на атаките му:
– Знам какво те измъчва в последно време. Щом толкова искаш, остани с тази млада красавица …
В този ден Галя си тръгна. Тя не взе нищо със себе си, въпреки, че повечето неща бяха нейни.
За Дора Васил плати голям откуп на алчните ѝ роднини. Докато траеше медения месец, Васил се чувстваше като крал, но …
С Дора, спестяванията му започнаха да се топят бързо. Едва сега той осъзна колко безсърдечна и невежа е тя. Те дори престанаха да се любят, навярно тя си имаше някой.
Васил започна да тъгува:
– Липсва ми Галя. Колко добро бе нейното сърце. Никой не контролира вече менюто ми и сега се появиха ред заболявания при мен.
Дора нищо не правеше, по цял ден си седеше в къщи. Тя роди дете, но Васил го измъчваха съмнения:
– Това дете от мен ли е?
Това бебе не му доставяше удоволствие и радост, както децата и внуците му.
А неговите деца се отделиха от него. Галя сякаш се бе подмладила. Тя изглеждаше напълно щастлива.
Заради Дора, той прекъсна връзките си с децата, но Васил страдаше.
– Вината не е в Дора, – укоряваше се Васил. – Как мога да преживея с някой възход, когато съм в залеза на живота си. Колкото и да се опитвам, аз не съм мъж на върха на своята сексуалност. Бих дал всичко, за да се върнат нещата на мястото си.
Васил завиждаше на двойките, които успяваха да запазят брака си, когато са вече на прага на старостта.
Той поиска да се помири с жена си, но тя не го допускаше до себе си. Връщаше подаръците му и му казваше:
– Аз съм ти простила, но ти сега имаш друго семейство и не би трябвало да се меся в живота ти.
Васил бе отчаян. Седеше на една от пейките в църквата. С ръце бе обхванал главата си и плачеше:
– Господи, помогни ми … направих голяма глупост.
Ние не действаме напук на Бог, просто пропускаме думите Му покрай ушите си.
