Според повечето хора „умствено увредените“ са непродуктивни и черпят единствено от ресурсите на обществото. Те са скъпи само за семействата си.

Изглежда обществото ги търпи поради либерални убеждения, а не защото притежават някаква стойност като личности. Такива твърдения можеш да чуеш от почти всеки, без каквито и угризения на съвестта да има.

Лесно е да категоризираш хората. Да ги определяш като бавноразвиващи се или увредени. Да им даваш оценка, като ги подвеждаш под един и същ знаменател.

Тази човешка склоност не е ли сърцевината на всички предразсъдъци?

Като че ли всичко изброено до тук е много по-лесно, отколкото да приемеш, че всеки човек има нужда да бъде обичан и е способен да дари любовта си на някого.

В Рим има два древни храма, единият бил посветен на добродетелите, а другият на славата. Това били две отделни здания, но архитектът ги построил така, че не можеш да попаднеш в храма на славата, ако преди това не минеш през храма на добродетелите.
Така и християнина не може да види Божията слава, ако преди това не е придобил добродетелност. Добродетелта води към славата. Всяко дело, мисъл или думи на добродетелния човек е в синхрон с Божието Слово. Добродетелта е като скъпоценна вещ, най-силно ухае, когато се мачка и стрива с ръце. Просперитета разкрива пороците на човека, а бедствията добродетелите му.
Основа и същност на всяка добродетел е любовта. Тя е наблюдателна, мъдра и проницателна. Любовта е търпелива, независтлива, смиренна, спокойна, неегоистична, доверчива, справедлива, не лицемерна, великодушна, покорна. Тя с готовност прощава, поддържа слабия, утешава малодушния, не отговаря на злото със зло.
Там, където има любов, там има спокойна съвест, мир и радост.

Няма нищо справедливо в един объркан свят, пренаселен с увредени хора. Правосъдието се опитва да е справедливо, но се проваля всеки път.

Няма нищо справедливо в милостта и прошката. Наказанието никога не възстановява справедливостта. Изповедта също не води до справедливост.

Животът не осигурява справедлива награда за правилните постъпки.

Договори, адвокати, болести, власт…., нима има справедливостост у тях?

По-добре е да изхвърлите мъртвите думи и се съсредоточете към живите, като милост, доброта и състрадание.

Може би е по-добре да спрете да се тревожите за своите права и все да обмисляте, кое  е справедиво и кое не.

Просто действайте според съвестта си, дано не е прегоряла, защото в нея е заложено да правиш добро……

Немският мистик, проповедник и учен Йохан Таулер срещнал веднъж един просяк.
– Бог да ви даде добър ден, приятелю, – обърнал се той към него.
– Слава Богу, никога не съм имал лош ден, – казал просяка.
– Нека Бог да ви даде щастлив живот, – казал Таулер.
– Благодаря на Бога, – отговорил просяка, – Никога не съм бил нещастен.
Стреснат Таулер казал:
– Какво искаш да кажеш?
– Е, – казал просякът, – когато времето е хубаво, благодаря на Бога, когат0 вали пак Му благодаря. Когато има достатъчно храна, благодаря Му от все сърце. Докато Божията воля е моя и това, което Той харесва, харесвам и аз,  нима мога да кажа, че съм нещастен?
Таулер погледнал изумен просяка:
– Кой си ти?
– Аз съм цар, – отговорил просякът.
– Но къде е твоето царство? – попитал Таулер.
Просякът отвърнал:
– В сърцето ми.
„Защото Божието царство не е ядене и пиене , а правда, мир и радост в Святия Дух „.  Божието царство, която се вселява в сърцето на истинския християнин е просто живот, според словото на Бога. Мирът  и спокойствието на съвестта, идва само от Господа. Радостта е плод на спокойната съвест и това, че ние живеем в и с Христос.
Божието царство имат в сърцето си не гордите, завистливите, раздразнителните, сприхавите, отмъстителните, а измитите в кръвта на Исус Христос, смирени, нищи по дух, съзнаващи собствената си духовна бедност.

Известна певица отивайки на гастроли, помолила цялата й кореспонденция да бъде запазена в пощата до поискване. След завръщането си, тя отишла в пощата, за да си получи писмата, но там й поискали удостоверение за самоличност.
Певицата се смутила, защото нямало такова в себе си, но и хрумнала чудесна идея. Тя започнала да пее песни от собствения си репертоар. Един от служителите възкликнал:
– Това е самата Пати, никой не може да пее тези песни така, както нея!
И всички останали се съгласили Така тя получила своята кореспонденция.
Ако повярвалият в Христос иска хората да повярват, че той е християнин и казва истината, неговия живот трябва да говори без думи.
Този у когото думите са дело, той е силени в словото и в работата си. Опита е доказал, че многословието, което се обляга само думи, нищо не прави. Каква полза има от хитро скроени изрази, ако те не развързват възлите на съмняващата се съвест?
На християнската мъдрост е свойствено не безкрайното философстване, а делата. Божието Царство не се състои в думи, а в сила. Ако наистина искате да бъдете последователи на Христос бъдете светлина в света.  „Така че нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец в небесата“.