Бог ни говори тихо с любов. Ако не го чуем, Той ни говори чрез съвестта. Ако човек не послуша съвестта си, Бог говори чрез мегафона на страданието.
Бог не наказва. Ние сами себе си наказваме, чрез постъпките си. А когато ги забравим, те се връщат към нас като лавина.
Това е повече от закон на Вселената. А Бог е повече от нея….
Не слушаме , а после се чудим, от къде ни е дошло това или онова….. А всичко е толкова просто….
Духовните закони действат, независимо дали искаме или не….
Няма значение дали човек има вяра или не….това работи.
Страданията на хората винаги са привличали вниманието на другите хора и са ги карали да се замислят.