Две жени дълго коментирали ставащите събития. Изведнъж едната тежко въздъхнала и казала тъжно:
– Не мога да разбера какво става с моя мъж. Преди сватбата ми казваше: „Ти си моята богиня. Готов съм да направя всичко за теб…..“
– А сега? – попитала другата обезпокоена.
Първата въздъхнала и махнала с ръка:
– Сега е станал атеист.
Колко е жалко, когато „обожаващият“ разбере, че е сбъркал на кого да се покланя!

Той отиваше все по-далеч, търсейки приключения, които винаги го удивяваха. Много от дните бяха съвсем безцветни, други изобилствуваха от събития.
Неочакваното винаги е било отличителна черта на ловуването, както и негова неотменна прелест. Един ден той отиде далеч зад хребета, в съвсем друга посока, и мина през широката горска поляна, където лежеше поваленият ствол на огромната липа. Нейните размери го поразиха. Той отмина поляната и се упъти към езерото, което беше на около миля на запад, но след двадесетина минути изведнъж спря.
Погледът му падна върху огромно черно животно, покачило се на десетина сантиметра от земята на разклонения ствол на една ела. Мечка! Най-сетне! Ето го изпитанието на нервите, което беше очаквал през цялото лято.
Отдавна се чудеше как щеше да се държи при подобно изпитание! Стоеше като вкаменен. Дясната му ръка се плъзна в джоба, извади три-четири едри сачми, които носеше за спешни случаи, изсипа ги върху поставените вече в цевта дребни сачми и втикна тампонче, за да не се изръсят.
Мечката стоеше все така неподвижно и младежът не можеше да види главата й, но сега започна да я изучава внимателно. Не беше голяма, напротив малка, да, много малка, истинско меченце.
Меченце! Това означаваше, че наблизо се намира и майката. Той се озърна уплашено и като не видя никой, освен малкото мече, насочи пушката и стреля.
За негова най-голяма изненада животното тупна мъртво на земята. Оказа се, че не е мечка, а огромен таралеж. Заразглежда го с удивление и съжаление, защото нямаше никакво желание да убива подобно безобидно същество.
Откри върху странното му лице две-три дълбоки драскотини, които доказваха, че той не е бил единственият му неприятел.
Реши да си върви, но забеляза кръв по панталоните си, а след това откри, че лявата му ръка кърви. Беше се наранил сериозно от бодлите на животното, без сам да забележи как.

Навярно сте шокирани, не сте очаквали толкова простичка и очевидна формулировка. Времето на човек е твърде малко, за да може всеки път да си подбира нови въпроси за мислене. И затова въпросите, които трябва да си зададе, са предварително определени. Те са само четиринайсет.
Всяка година се формулират все повече въпроси. Стандартните въпроса са: Кой? Какво? Кога? Къде? Защо?
Останалите девет въпроса са: По какъв начин? С каква цел? На кого е изгодно? На кого е неизгодно? С какво е изгодно? С какво е неизгодно? Кои са враговете? Кои са съюзниците?  Какво ще стане? (Е, и какво от това следва?)
Навярно сте развълнувани от това как безсмислени събития от всекидневието могат да се превърнат в увлекателно пътешествие към истината.
Разсъжденията на човек се отличават от тези на писателя по това, че отговорите на четиринайсетте въпроса трябва да извлечете не от собствената си глава, а от самите събитията.
Понякога неправилно задаваме въпроси, на които други могат да отговорят по-компетентно. В повечето случаи ние мислим, питаме, съмняваме се, опитваме се да разберем истината.

Когато ни предстоят големите събития в душите ни настъпва рязка промяна. Много пътища вече никъде не извеждат, трудът и грижите за утре изглеждат напразни. Животът запазва обикновените си форми, но тръгва като кораб, останал без мачти и без платна. Чувствува се близостта на един край, неизвестността на една развръзка, а дните като че стават малко и преброени. Може би затова непривичното безгрижие и трескавата жажда за удоволствия изчезват.
Но и тогава голямото смущение и тревога продължават скрито и дълбоко да живеят. Умът непрестанно търси някаква опора, душата жадува за каквато и да е вяра.
Нещо подобно преживяваме и ние сега. Голяма и тъмна е тайната на утрешния ден. И ние изнемогваме в болезнената, недоумяваща мъка пред един кръстопът. Кое е позволено и кое не? Къде свършва справедливостта и моралът, и откъде започва насилието и произволът?
Една неудържима сила стои сега над всички традиции, над всички закони, завещани от вековете. И всеки ден и всеки час, подобно приливите и отливите се редят горчиви разочарования с най-смелите надежди.

Новите продукти на Toshiba работят без връзка с електрическата мрежа. Новият им модел не е  просто малък телевизор със вградена батерия. Неговия екран има размери от 24 до 32 инча.
Това са първите домашни телевизори снабдени със собствени акумулаторни батерии.
Защо е необходим такъв телевизор?
Този въпрос не възниква при феновете на какъв да е спорт, хора интересуващи се от отразени на живо филмови фестивали, концерти и други важни събития.
Встроения акумулатор след зареждане работи два часа. Новото в това устройство са използваните технологии способстващи за приемането и на по-слаби телевизионни сигнали и оптимизиращи изображението в зависимост от осветеността на помещението.