Култура, в която живеем днес е много подобен на културата на Содом. Нашия свят е загубил способността си да разпознават доброто и злото. Няма справедливост, има само разюздена несправедливост. Съдиите оправдая нечестивия и наказват невинния. Медиите в повечето от случаите са контролирани и невярно отразяват събитията.
Ние живеем в глобалният Содом и то в световен мащаб, където  няма чувство на срам и за справедливост. Жестокост, коварство, безсърдечие, презрение към по-малко успешните, всичко това изкривява самата същност на битието. Разкош, лъжа, грабеж и убийство с цел печалба, това е тъмния свят на лесни пари, които водят до всички видове извращения.  Там където няма справедливи закони, живее беззаконието, там където се радват на чуждата мъка и се обогатяват за сметка на обикновения човек е Содом.
Днес обществото се връща четири хиляди години назад в още по-извратена форма, подсилена от техническия прогрес. В днешно време градове като Содом и Гомор жителите, на които са загубили чест и съвест, стават все повече и повече.
Когато не знаем законите на вселената си измисляме свои. И днес, цялата ни цивилизация е изградена върху изкуствени, удобни за нас закони и фалшиви „истини“. Затова и нашият жизнен път върви към катастрофа. Научно-техническия прогрес само ускорява движението към своя край. Ние  материалистически „знаем“, че човек живее в света само веднъж и бързаме да „вземем“ от този живот, всичко възможно, на всяка цена, без да се ограничаваме от средствата за постигане на тези целите. В резултат на такава стратегия на живот, човечеството на Земята излъчва огромен поток от зло. Този поток е толкова мощен, че унищожавайки цялата информация, нарушава законите на планетарните процеси. Затова не се изненадвайте от земни бедствия, растежа на етнически конфликти, избухването на войни там, където никой не ги е очаквал, нито на постъпките на обикновеният човек, знаейки че този човек по принцип не може да направи това и въпреки това го прави.
Ние хората със своите мръсни помисли, своята злоба към другите предизвикваме тези катаклизми на планетата си.
Професор М Персингер работещ в областта на ултра ниската честота в геофизиката е въвел през 1977 г. понятието „геопсихизъм“. Той е предположил, че нашето съзнание при силно емоционално състояние влияе на околните физически полета. Например, силно обобщаващо емоционално състояние, което обединява всички хора в една група е чувство за страх.
Оказало се, че ако едновременно се изплашат 500-600 милиона души, то геомагнитното поле на Земята ще реагира активно на този преход в режим на страх  и ще премине на по-бурен режим.  В този пример, страх предизвиква специфична геомагнитна възбуда на Земята.
Ако преброим, колко източници на страх има сега в света и колко ще доведат до нови страхове, можем да разберем как човек мощно въздействие върху магнитното състояние на нашата планета. А като си помислим, че не само страхът влияе на психиката ни, колко ли по-голямо ще е въздействието на другите фактори.

Бях чувала, че една дума може да означава нещо различно от това, което знаем, но това надхвърли очакванията ми.
Произхода на думата идиот идва от гръцки „Idiotes“ и не означава глупак, а „частно лице“. Според езикът на византийското христианско духовенство, с тази дума обозначавали мирянина и тъй като миряните не били уважавани, думата добила негативен отенък.
„Подлец“ в полския език означава „прост, незнатен човек“.
Към „избраните“ думи можем да прибавим и „негодник“. С тази дума обозначавали „човек негоден за военна служба“.
Друг смисъл е имал и думата „зараза“. Ако на девойка и кажели преди 250 години така, тя би го приела за комплимент. Тогава фразата: „Колко си заразна“ означавало „Ти си прелест, самото очарование“.
Много думи са изменили значението си и днес някои от тях се използват негативно. Причина за това е бил може би даден случай, събитие или нещастие.
Навярно сте улавяли двусмислието на някои думи, вследствие, на което се е получавал голям каламбур.

Помислете колко важно за вас е дадено събитие? Мисля, че по-важно е как то  действа върху вас. Нашият живот се определя не от това, какво сме видели, а как го възприемаме.
Всеки трябва да се учи. След падане трябва да искаме шанс да опитаме отново, а от грешките си е необходимо да се поучим. Колкото повече търсим, толкова повече ще намерим. Нека се опитаме да извлечем полза от неудачите си.
Във всеки от нас има нещо, което в другите го няма. Ние можем да правим виртуозно това, както никой друг. Търсете това зрънце в себе си и го развивайте. Никога няма да се провалите, ако се занимавате с това, за което сте предназначени.
Целия свят е театър, в който ние играем. Но какво играем? Роли, които други са изискали от нас или режисираме сами своите действия и решаваме как да играем?
Успехът не ни учи на нещо. Това правят грешките. Те ни карат да бъдем по-внимателни и ни мотивират към промяна и развитие. Всеки, който иска да се учи трябва да експериментира, а в тези си действия можем да сгрешим. Важното е навреме да разберем, че грешим и да не униваме.
Колкото по-голямо здание се стремят да построят строителите, толкова по-дълбоко копаят и по-як фундамент изграждат. Така е и с всеки от нас.  Колкото по-голяма задача поставяте пред себе си, толкова по-сериозно трябва да помисли  за израстването  и обучението си в тази насока.
Не се отказвайте! Ако копнежа е в сърцето ви, не го оставяйте да загине и да изчезне на цяло. Животът е борба, в която успяват само упоритите.

Марк Твен е бил убеден, че на смъртното си легло ще съжаляваме за две неща, недостиг на любов и малко пътешествия.
Ако любовта се чака с години, да организираш днес свободното си време не е проблем. Сегашните туристи желаят да преживеят нещо незабравимо, екстремално дори в ледовете.
В категорията на такива туристически атракции е ледника Перито Морено, намиращ се в южната част на Патагония.
Националният парк Лос Гласиарес е разположен на югоизток от аржентинската провинция Санта Крус. Той привлича вниманието на туристите не случайно.  Много идват тук, за да видят уникално природно явление.
Периодично ледникът Перито Морено се преобразува във вид на буквата L  и образува естествена преграда, която разделя водоема на две части. Нивото в изолираната част на езерото може да бъде 30 метра по-високо от основната й част. Съответно, ледената стена не може да издържат на такова налягане на водата и се разбива с трясък!
Тези катаклизми се появяват неравномерно, от един път в годината до един път на десет години. От 1917 г. това се е случвало 21 пъти до сега.
Трудно можем си представим, какви емоции са имали тези, които са станали свидетели на такова грандиозно събитие!