За да подготви за бъдещото престолонаследника, крал Цao го изпратил до мъдреца Пан Ки. Като пристигал при мъдреца, принца бил изпратен да отиде сам в гората. След една година, престолонаследникът трябвало да се върне обратно и да опише звуците, които е чул в гората.
Година по-късно принцът се върна и казал на Пан Ки:
– Чух песента на кукувицата, шумоленето на листата, бръмченето на колибрито, жуженето на пчелите и шепота на вятъра.
Този отговор не удовлетворил мъдреца и той отново изпратил принца в гората. В продължение на няколко дни и нощи подред, младият принц седял сам в гората и слушал звуците, които звучали в гората. Но не съм чул нищо ново.
Една сутрин принца тихо седял под дърветата и тогава започнал да разграничава слаби звуци, които никога преди не бил чувал. Колкото повече слушал, толкова по-ясни ставали звуци. Усещането за просветление обгърнало принца.
Той отишъл при Пан Ки и почтително му казал:
– Чух нечути звуци, как цветята се отваря, как слънцето затопля земята, тревата поглъща утринната роса, …..
Мъдрецът кимнал с глава:
– Да чуваш нечутото, това е необходимо изискване за всеки добър владетел. Само когато владетелят се научи да чува сърцата на хората, не озвучените им чувства, а неизказаната болка и неизречените жалби, той ще бъде в състояние да вдъхне доверие на народа си, да разбира, когато нещо не е наред и ще узнава истинските нужди на своите граждани. Държавите се провалят, когато техните лидери слушат само за повърхностни думи и не проникват дълбоко в душите на хората, за да чуят техните истински мнения, чувства и желания.

Баща ми е най-добрият човек, за който може да си мечтае някой. Той обича майка ми и винаги я прави щастлива. Той идва на всеки футболен мач, в който аз участвам. Грижи се за всеки от нас в семейството.
Тази сутрин, когато ровех в чекмеджето на татко за клещи, намерих на дъното сгънато мръсно парче хартия. Това беше страница от дневника на татко с дата и месец преди аз да се родя. Там беше написано:
„Аз съм на 19 години, алкохолик, изхвърлен от института, неуспешен самоубиец, жертва на детско насилие, бивш крадец. А след няколко месец към всичко това ще добавя и „млад баща“. Кълна се, че ще направя всичко възможно, с моето дете всичко да бъде наред. И аз ще бъда такъв баща за него, който никога не съм имал“.
И ….. аз не знам, но той го е направил.

Сутрин милиони хора започват с чаша кафе. Това питие има уникални рецепти в различните части на света.
Кафето по ямайски главно се свързва с ром. Това не е изненадващо, тъй като традиционното ямайско кафе се приготвя чрез добавяне на тази силна алкохолна напитка.
За да си направи кафе, човекът от Ямайка се нуждае от следните съставки: силно черно кафе, портокал, лимон, малко пудра захар и 2-3 супени лъжици ром.
Технология на подготовка е следната:
Първо е необходимо да се свари кафето, след това се нарязват на филийки цитрусовите плодове и се слагат в купата, в която ще се приготвя напитката. В нея се налива и кафето. Изчаква се докато кипне и веднага се добавя ром и пудра захар. Свалянето на кафето от печката става, когато захарта е напълно разтворена.
След това трябва да се налее питието в стъклени чаши и да се гарнира с лимонови резенчета.
Ако се опитате да наравите подобна напитка, можете да се насладите на ободряваюия ѝ вкус.

Рано тази сутрин Тошката потегли от дома си, за да закара жена си в родилното отделение на болницата.
Горкият той си мислеше, че знае къде е болницата, но когато измина много по-дълъг път, отколкото се очакваше, започна да се съмнява в убедеността си.
Беше подминал болницата и спря пред добре уредено фоайе на един блок. Когато придружи жена си до там, разбра грешката си, но беше вече късно да се връща назад.
Жена му роди дъщеря във фоайето на блока. По-късно линейка откара майката и детето в намиращата се наблизо болница.
И двете били в добро състояние, това съобщиха  след час на объркания баща.

Как да се обяснява специалната осанка при бягането на известният етиопски бегач на дълги разстояния?
Двукратният олимпийски шампион през 1996 г. и 2000 г. в бягането на 10 хиляди метра Хайле Гебреселасие от Етиопия имал особена поза по време на бягането.
Лявата му ръка била притисната по-близо до тялото, отколкото дясната и била необичайно извита.
Атлет обяснява това така. В детството си всяка сутрин пробягвал 10 хиляди метра по пътя до училище, а вечерта още толкова обратно.
Но именно с лявата си ръка е държал учебниците, поради което тя придобива такова положение, когато бяга.