Пепа и Боби посетиха свой приятел в болницата. Лесно влязоха при него, защото една услужлива медицинска сестра ги заведе точно при болния, но на връщане, щом излязоха от асансьора …

Не можеха да открият къде е входната врата. Като че ли нарочно, никой не видяха, скитайки се по полуосветените коридори.

Цялата болница бе като един голям лабиринт.

Най-накрая срещнаха един човек, на когото се оплакаха:

– Тук всички коридори изглеждат еднакви. Не знаем как да излезем навън.

Като видя объркването им, човекът поясни:

– Много лесно се отива до изхода, само трябва да следвате следните указания …

Той им посочи стрелките. Обясни коя на къде сочи и как да се ориентират.

Следвайки съветите на непознатия, Пепа и Боби най сетне стигнаха до входа и ги огря слънчева светлина.

Така и Исус покани обърканите и изгубени да Го последват от духовната си тъмнина:

– Аз съм светлината на света. Който Ме следва, никога няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

В Неговата светлина можем да видим препъни камъни, грях и слепи петна в себе си.

Ако Му позволим да махне тъмнината от нас, Той ще осияе със светлината Си сърцата ни.

Вместо да се лутаме в живота си, можем да потърсим Исус за насока и Той няма да закъснее да освети пътя ни.

Нощта бе прегърнала малкия град. Тишина царуваше сред падащия сняг. Прозорците отдавна бяха потъмнели, а обитателите на домовете бяха обсебили царството на сънищата.

Само Станка се обръщаше в леглото и пресмяташе още колко неща трябваше да свърши днес, а програмата ѝ за следващия ден бе още по-натоварена.

Тя беше добра майка, чудесна домакиня и незаменим съветник и партньор на мъжа си в бизнеса. Всичко това беше добре, но на нея и се искаше да има повече време да почете, да научи някой език, да посвири на цигулката, която отдавна лежеше в прашасалия калъф в ъгъла на стаята.

Време за нещата, които най-много обичаше, не стигаше.

И Станка се размечта:

„Колко хубаво щеше да бъде, ако изобщо не спях. Тогава, докато другите са в леглата, щях да правя толкова много неща, за които сега не мога и да си помисля“.

Някое от децата се обърна и се отви. Станка стана и внимателно изтегли завивката, която бе минала под сина ѝ и го покри с нея. Той се размърда, но не се събуди.

Тя легна отново в леглото. Симо хъркаше до нея, но нея сън не я ловеше.

„Казват, че хората, който не спели, – отново потече потокът от мисли в главата ѝ, – боледували, били много нервни. Възможно е, не съм специалист в тази област, но ние се изнервяме в ежедневието, дори и да сме се наспали добре. Грижи, неприятности, главоболия и какво ли не…..“

Циферблата на часовника светеше с бледа синкава светлина, стрелките в тъмнината се открояваха ясно. Наближаваше четири часа, а Станка още не можеше да заспи.

Тя стана, светна в коридора, извади Библията, отвори на Псалмите и започна да чете:

– …… Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята. Той няма да остави да се поклати ногата ти. Оня, който те пази, няма да задреме. Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля. Господ ти е пазач …..

Изведнъж Станка трепна:

– Бог не задремва, не заспива, защото е мой пазач. Аз да не съм Господ, че не искам да спя?! Ограничена съм във времето и пространството. Какво се мъча да постигна със свои сили? Вълнувам се. Притеснявам се. И за какво?

Тя падна на колене и започна да се моли:

– Господи, прости ми! Знам, че ме пазиш и се грижиш за мен. Моите мисли, не са като Твоите, но Ти винаги мислиш за добро …. Моля те помогни ми да подредя нещата си така, че да имам време и за любимите си занимания.

При излитане и кацане в Юта и Уайоминг, на земята могат да се забележат истински големи стрелки. Оказва се, че подобни стрелки не са десетки, а стотици.

Дължината на всяка стрелка е не по-малка от 25 метра. Те са разпръснати от Западния бряг до Източното крайбрежие на САЩ.

Историята на тези стрелки е започнала на 20 август 1920 г., когато в САЩ е започнала да  функционира въздушна поща.

По това време не е имало авиационни карти и летците са се ориентирали по обекти на повърхността на Земята. Проблемът се състоял в това, че при лошо време или през нощта полетите били изключително опасни.

Пощенската служба на САЩ решили проблема,като създали земна визуална навигационна система, състояща се от наземни маяци, прожектори, който се простира от Ню Йорк до Сан Франциско.

На всеки 10 мили били излети бетонни стрелки, които били боядисани в яркожълт цвят, а в центъра ѝ поставяли  кули с въртящи се прожектори, т.е. вид маяк за самолет. Прожекторът се захранва с дизелов генератор, който се намира в основата на стрелката.

В началото на 40-те години на XX век се наложило системата да бъде закрита, металните кули били претопени, защото военната промишленост изпитвала недостиг от метал, а самите стрелки са останали и до сега.

Първият светофар се появява още преди автомобилите да влязат в масова употреба и уличният трафик се състоял предимно от пешеходци, файтони и каруци.

Първият светофар е бил инсталиран на 10 декември 1868 г. в Лондон, в непосредствена близост до сградата на британския парламент.

Негов изобретател е Джон Пик Найт.

Светофарът се управлявал ръчно и имал две семафорни стрелки. Едната била хоризонтална и означавала „стоп“, а наклонената под ъгъл от 45 ° изразявала движение с голямо внимание.

За нещастие по-малко от месец след това се случил инцидент, при който светофарът избухнал и ранил полицаят, който е движел лостовете му.

През 1980 г. от BBC World Service съобщили, че известният лондонски Биг Бен ще бъде оборудван с цифров дисплей.

Стрелките на стария часовник ще бъдат дадени на първите четири хора, които се обадят в студиото.

Повечето слушатели започнали да звънят изразявайки гневни протести относно тези изменения.

А един японски моряк се свързал със студиото директно от кораб сред океана, за да получи стрелка.