Какви ли не растения има на нашата планета. Едни ни поразяват с размерите си, други с красотата си, трети с лечебните си свойства, а има и отровни.
В Северна Америка на Камчатка в Далечния Изток  расте необичайно растение Aconitum delphinifolium, известно още като самакитка, омаяк, леопардовата отрова, дяволска каска, кралицата на всички отрови, или синя ракета. То изглежда съвсем обикновенно със сини прости цветчета, които със своята отрова могат да убият едно от най-големите животни на земята гърбатия кит, който тежи близо 40 тона.
Това растение няма заразителна  красота. Съвсем незабележителни листа и синьо цветче на дълго тънко стъбълце и това е цялата му красота. Но зад тази обикновенна външност се крие силна отрова, която съдържа алкалоид, който парализира нервната система и понижава телесна температура и кръвното налягане.
За първи път за силата на това растение са разбрали китайските войни, които използвали сока му като биологично оръжие. Те накисвали в него върховете на стрелите си, не оставяйки никакъв шанс на враговете си.
Все пак трябва да отбележил, че в малки количества този сок има лечебни свойства.
Китоловците в северните морета използват убийствената сила на този вид ралица при ловене на гърбати китове. Те смесват отровата на цвета с каква да е животинска мазнина и закачат получената смес на харпун.
Попадайки в тялото на грамадното животно отровата започва веднага да действа. Ако китът не умре за няколко минути, то след известно време морето ще го изхвърли мъртъв на брега.
Вече няколко десетилетия китоловците използват този начин за да убиват най-големите животни на планетата.

Най-известното ловно оръжие, което използват много индиански племена в източната част на Амазонка е тръба, от която се издухват стрели. Понякога тя достига дължина 5 м. Изпращаните малки стрелички са с отровни върхове.
Любимата отрова на индианците от Амазонка е кураре. Алкалоид от кураре поразява централната нервна система на жертвата. Веществата влизащи в отровата на кураре не са биологично активни, когато попадат в организма през стомашно чревния тракт. Месото на животни, отровени с кураре може да се яде.
Едно от тукашните ловни племена – еквадорските хиваро са се прославили не само с оръжията си, но това, което обстрелват. Те убивали с тях враговете си. На убития отрязвали главата и я намалявали до размера на топка за тенис. Освен това образът на мумията запазвал предишния си облик. Технически този процес не може да се нарече балсамиране, но той предизвиква голям интерес за изследователите.
Костите на черепа се отделят чрез дълъг и тесен разрез в скалпела. Кожата на главата заедно с косата се вари във вода, съдържаща треви със стягащи свойства. На тези места, където преди са били костите на черепа, се слагат горящи камъни, като постепено се намалява големината им. Когато кожата достигне определените размери, камъните се отстраняват и разрезът се зашива.
Хиваро вярват, че тсантса – изсушената глава, дава на ловеца силата на убития неприятел.

Млад самурай стоял с лък и няколко стрели в ръка и с поглед измервал разстоянието до целта. Минаващ край него монах му казал:

– Ти няма да се научиш да стреляш точно, ако се надяваш да коригираш пропуските си. В битка такъв случай рядко ще ти бъде предоставен.

Научи се да поразяваш целта от първия път и винаги помни, че имаш само една стрела.

В живота прави всяко нещо изведнъж, без да се надяваш , че после ще можеш нещо да поправиш.

Това растение е силно отровно. Това трябва да знаете преди да решите да го занесете в дома си. Контактът до коя да е част на растението или сока води до стомашно разтройство, повръщане, коремни болки, нередовен сърдечен ритъм и дори спиране на дишането. Силната миризма може да предизвика главоболие и световъртеж.
В същото време, сок съдържа някои гликозиди, които се използват при направа на фармацевтични лекарства за лечение на остра и хронична сърдечна недостатъчност, особено при порок на митралната клапа с предсърдна аритмия.
В древни времена, африкански местните жители, които са живели в близост до езерото Танганайка и река Замбези, високо оценявали растението страфантуса, неговия бял сок и особено семената, които били силно отровни. Накрайниците на стрелите си, намазвали със сока, който се оказвал смъртоносен за хора и животни.
„По-малкият брат“ на страфантуса олеандъра се отглежда като декоративно растение в нашите домове и градини, но малко са тези, които знаят, че е отровно растение.
За това искам да ви предупредя не пипайте клоните на олеандъра с голи ръце. Не миришете цвета и не докосвайте листата. А ако сок от растението попадне върху кожата ви измийте мястото с голямо количество топла вода и сапун.
Когато цъфти, олеандърът не трябва да бъде в жилищно помещение.

Веднъж равините поискали да направят подарък на императора. Дълго обсъждали, кой да бъде техния пратеник. Накрая решили да изпратят Наум от  Гизмо, защото той е привикнал да му се случват чудеса. И така те проводили подаръкът по него.
По пътя Наум спрял да пренощува в една странноприемница, но другите гости станали през нощта, изпразнили съдържанието на торбата му и я напълнили с пепел
Когато стигнал до целта си, развързали торбата и всички видели, че е пълна с пепел. Императорът казал:
– Евреите ме правят за посмешище.
И заповядал Наум да бъде умъртвен. А Наум си казал: „И това е за добро“.
Тогава се явил Илия, предрешен като един от слугите на императорът и му казал:
– Навярно това е пепелта на техния патриарх Авраам. Когато хвърлят от нея върху враговете си, тя се превръща в саби, а хвърлят ли я върху стърнища, превръща се в стрели.
Случило се тогава така, че по това време войските на императорът не могли да завладеят една провинция. Изпробвали там пепелта и я превзели.
Тогава императорът завел Наум в съкровищницата си, напълнил торбата му със скъпоценни камъни и перли и го изпратил с големи почести.
Когато стигнал в същата странноприемница, гостите го запитали:
– Какво занесе на императорът, че ти оказа такива почести?
Той отвърнал:
– Само това, което отнесох от тук.
За това и те занесли малко от същата пепел на императора, но когато я изпробвали, тя не се превърнала в мечове и стрели и мъжете били убити.