Много страни днес живеят според Грегорианския календар. Негова „прародител“ се смята, че е Юлианския, чийто „корени“ са от календара на Древния Рим.

Всичките имена от съвремения календар могат да се похвалят с древноримски произход.

В Древния Рим започвали годината от месец март. В един от най-древните календари, наричан календарът на Ромул, годината имала 10 месеца, но те можели да поберат само 304 дни. Тогава не са съществували януари и февруари.

По време на реформирането на календара Тарквиний привел изчислението на годината към лунно слънчевия цикъл. Така се появили януари и февруари, който имал 29 дни, а във високосна година 30 дни.

Следващата голяма реформа на календара се „приписва“ на Гай Юлий Цезар. Били въведени три поредни години по 365 дни и четвърта с 366 дни. За да се ознаменува това събитие бил преименуван един от летните месеци на юли.

Следващият, който се „увековечил“ в календара е Октавиан Август. Август имал четен брой дни, а това носело нещастие, за това месецът на императорът бил увеличен с един ден. Днес, след юли с 31 дни, следва август също с 31 дни.

Денят прибавен към месец август бил взет от февруари. За това сега вторият месец от годината има 28 дни, а на високосна година 29 дни.

Тъмнината бе обгърнала с уморените си длани стихналото градче. Във всеки дом цареше тишина и спокойствие. Градската суматоха оставаше отвън, зад портите.

Това бе най-хубавото време, когато семействата се събираха и си разказваха интересни истории край огнището.

Домът на Калчо ковача по нищо не се отличаваше от другите, но си имаше безценен разказвач. Това бе дядо Марин, възрастен човек с посивели коси, запазил яката си снага. Много страни бе обиколил, с какви ли не хора се бе срещал, през какви ли не беди и препятствия беше минавал, но доброто си сърце бе запазил.

Тази вечер малките го бяха наобиколили и настойчиво му се молеха:

– Хайде, дядо Марине, разкажи ни нещо, моля ти се.

Старият човек вдигна стомната, пийна малко, усмихна се добродушно на децата и примирено каза:

– Добре, добре, само мирувайте.

Децата веднага се умълчаха, сякаш някой бе замахнал с вълшебна пръчка и им бе залепил устата.

– В Рим имало един банкер, – започна своя разказ дядо Марин. – За него говорели, че е най-богатия човек на света.

– Наистина ли? – запна учудено малкия Станимир.

Някой от останалите изшъткаха на малчугана, но Дядо Марин не му обърна внимание, а продължи:

– Веднъж поканил папата с кардиналите му на гости у дома си на вечеря. Ястията били поднасяни в златни съдове.След вечеря всички се отпуснали тежко по местата си сред оглозгани кости, рибни скелети, черупки от стриди и кори от портокали. Банкерът казал: „Какво пък, по-добре да си спестим миенето“ и изхвърлил един от съдовете през прозореца

Гостите веднага последвали примера му и започнали да изхвърлят всички съдове от масата през отворените прозорците,а те падали в реката, която минавал край този дом. След тях полетели мръсните покривки, белите кърпи за хранене. ……, всичко, до което успели да се доберат. Гостите се смеели, а смехът и отеквал надалече от дома.

– Но дядо, нали каза, че съдовете били златни, – обади се Силвия. – Нима за този банкер те не са имали стойност?

– Той бил много хитър човек, – засмя се дядо Марин. – Преди това бил наредил да опънат мрежи край брега. Там стояли гмуркачи, които изваждали всичко, което се изплъзнело от мрежата.

– И всичко ли са успели да хванат? – попита Станимир.

– Един от служителите в домакинството на банкера, се появил на брега на сутринта и започнал да проверява всички извадени предмети по списък, като пробивал дупка срещу името и описанието му на листа, – допълни разказа си дядо Марин.

– Че това ли му е прехваленото богатство? – изрази гласно неодобрението си Симо.

– Може би така е искал да покаже, че златото няма голямо значение за него, тъй като е много богат, – заключи Севдалин.

Дядо Марин весело гледаше децата край себе си, слушаше коментарите им и се усмихваше, а на себе си казваше: „Виж колко са малки, а разсъждават, като големи хора, има хляб в тях“.

Има няколко версии за появата на абсента. Някои историци смятат, че абсент се е явил в Швейцария през 1792 г. В един малък град живеели две сестри, които се занимавали с направа на лекарствени отвари.

Една от тях се приготвяла от пелин-ананасова настойка в малък апарат за дестилация и се наричала „Bon Extrait d’Absinthe“. Това лекарство сестрите продавали чрез доктор Пиер Ординар.

С течение на времето абсента започнал да се използва с голям успех. През 1805 г. във Франция построили цял завод за производството му.

В началото на XX век, абсентът е приравнен към наркотици в много страни като САЩ, Швейцария, Германия, Белгия, България, Холандия и Италия. Забрана на продажбите му продължила до 80-те години на XX век.

Основната вреда на напитката идва от токсичното вещество туйон. Това вещество може да предизвика заблуда, халюцинации, и девиантно поведение.

Инфлацията в Германия през 1923 г. е довела до това, че срещу един щатски долара се давали 4.7 трилиона марки.

През 1946 г. в Унгария в паричното обръщение били банкноти с номинална стойност от един квинтилиона пенго, това е 10 на 18-та степен. Такава е била инфлацията след Втората световна война.

Метрополитен Синсинати е недостроен. Строежът му е започнал през 20-те години на XX-ти век, но не е бил завършен поради инфлацията.

Инфлацията в Зимбабве през декември 2007 г. е била в размер на  66 212% въз основа на годишната база.

През 2008 г. инфлацията се е задържала на рекордните 231 милиона процента. Година по-късно, властите са спрели да печатат пари, защото те нямали никаква стойност.

Устойчива дефлация, за разлика от инфлацията на товарите, която пада, за цялата история се наблюдава само в Япония.

За обозначаване на устойчивия ръст на цените на аграрните продукти е измислен термина агфлация, която е била фиксирана през 2006 и 2007 г. Смята се, че една от причините за превратите в арабските страни  е именно агфлацията.

Във Финландия и в други северни страни се стараят да минат без „химия“ при отглеждането на плодове и зеленчуци в техните стопанства.

По този начин, на скандинавците избягват дисбаланс в природата и се грижат за своето собствено здраве.

Затова финландските хранителни продукти са едни от най-безопасните в света.

В супермаркетите се обръща внимание на зеленчуците, отглеждани от местните фермери. Те не изглеждат лъскави и красиви, но в тях „химия“ няма.

Там така постъпват и с даровете на гората боровинки, къпини, …., а местните ягоди са просто разкошни.

Финландските гори покриват около 80% от страната, 2/3 от тях са частна собственост.

В частните гори, можете да се разхождате свободно да берете плодове и гъби. Единственото правило е грижовно отнасяне, както към държавната, така и към чатната собственост.