Компанията беше малка. Днешния ден бе посветена на природата. Времето беше хубаво, а настроението чудесно.
Тревички, току що подали главичка цветенца, малки гъбки, причудливи форми образували се от клони и храсти, всичко това спираше погледа и очароваше.
Разходката не мина без дискусия. Обикновено нейният инициатор бе Виктор. Вечно вглъбен и умислен, търсещ отговори на многобройни въпроси, който минаваха през главата му. И днес не разочарова групата с поредния си въпрос:
– Кой е най-добрия съвет, който сте получавали някога в своя живот?
Настъпи тишина и всеки потъна в мислите си.
Симо разчупи мълчанието и започна да расъждава на глас:
– Баща ми казваше: „За да добиеш нещо, трябва да поработиш здраво!“ Смисълът на този съвет е двояк. На първо място ако си поставим значима цел, то е ясно, че трябва да бъдем добросъвестни и упорити, докато не я постигнем. Нищо не става от само себе си. За това трябва да се заемем с нещата и да действаме. Понякога съм си мислил:  „Когато ми се отдаде подходящ случай, веднага ще се заема с това“. И съм бъркал. Такъв случай ти се отдава само тогава, когато започнеш да действаш в това направление. От друга страна, всяка достойна цел си струва усилията, които е необходимо да изразходваш за постигането й. Дори ако това на първо време ти изглежда излишно и дори прекомерно.  Това много ми помага, когато пред мен изникне даден проблем или получа някаква задача за изпъленение.
– В живота си съм получавала много съвети, – каза Таня. – Скоро съседката, като ме гледаше как бях се умърлушила, ми каза: „Не поглеждай назад в миналото. Не съжалявай, за това, което не си успяла да направиш“. Аз наистина често си спомням неуспехите и съжалявам, че съм могла, но не съм направила нещата по най-добрия начин. Това наистина ме спира и нямам желание да се движа напред. Не трябва да се обезсърчавам, а ако падна, трябва да стана и да продължа напред.
– В моя дневник, – каза Светла, – съм си записала на първата страница: „Слабият ще каже: „Съдба!“, а силният: „Ще опитвам до тогава, докато всичко не стане така, както на мен ми се иска“.
Димитър се почеса зад ухото и сподели:
– В началото, когато започнах работа като инженер в електроцеха, бях свидетел на бързо отстраняване на аварийна ситуация  в оборудването на релейната защита. Опитният електромонтьор предложи: „Да свържем двата кабела временно, а някой друг път ще го оправиме“. Но началникът на цеха отсече: „Няма нищо по-постоянно от временно направено! За това по-добре да го направим както трябва, за да не губим няколко пъти повече време и усилия“. Винаги си спомням тази фраза, когато искам бързо да приключа с нещо, което искам „набързо“ да свърша.
– Аз пък си имам любима поговорка, – засмя се Елена. – „Ако имаш мечта, желание и постоянство – ще поникне дори през асфалта“. И се опитвам да следвам това твърдение. Макар и не с големи скокове, но се приближавам към целите, които съм си поставила и се надявам на успех.
Те дълго обсъждах темата, имаше спорове и уточнения. Увлечени в разговор не усетиха, кога денят свърши, но не съжаляваха. След разходката и разсъжденията се чувстваха обновени и насърчени.

Шейх Адмад Адван, който се е представил за мюсюлмански учен, живеещ в Йордания, е написал на своята лична страница в Фейсбук, че няма такова  понятие като „Палестина“ в Корана. Аллах е предназначил Святата земя за децата на Израел до Съдния ден (Коран, Сура 5 – „Трапеза“, стих 21) и „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (оран, Сура 26 „Поети“, стих 59).
„Аз говоря на тези, които нарушават Книгата на своя Господ – Корана: откъде взехте названието „Палестина“, лъжци проклети, когато Аллах я нарече „Свята земя“ и я завеща на децата на Израил до Съдния ден. Не съществува в Корана такова понятие, като „Палестина“. Вашите претенции за земята на Израел са лъжа и представляват обида към Корана, евреите и тяхната земя. За това нищо няма да получите и Аллах ще ви изтощи и унизи, защото Аллах е Този, Който ги защитава (евреите)“.
Шейха добавя:
„Палестинците са убийци на деца, възрастни хора и жени. Първо те нападат евреите, а след това използват децата, старците и жените като човешки щит и се крият зад тях без жал към децата си, сякаш не са техни. И това правят с цел да покажат на общественото мнение, че евреите изкат да убият децата им. Това видях със собствените си очи през 70-те, когато те атакуваха йорданската армия, която ги защитаваше и укриваше. Вместо да кажат благодаря на армията, те поставиха децата си пред нея, за да накарат света да повярва, че убиваме децата им. Такива са привичките и обичаите им, тяхната злоба, камените сърца спрямо децата им, лъжите им спрямо общественото мнение, за да получат неговата подкрепа“.
Следва да отбележим, че посоченият по-горе шейха е посетил Израел и се е срещнал с еврейски религиозни учени. Сайта „Израел на арабски език“ е провел с него интервю, където той е казал, че причината за неговата отвореност към еврейския народ „произхожда от моето признание на неговия суверенитет в моята земя и моята вяра в Корана, който разказва и подчертава това на много места, думите на Аллах „О, народ (т.е. децата на Израел), влез в Святата земя, която Аллах е определил за теб“ (Коран, Сура 5 „Трапеза“, стих 21) и думите му: „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (Коран, Сура 26 – „Поети“ стих 59) и много други стихове.
Адван добавя: „Евреите са мирни хора, които обичат света, които не са враждебно настроени къ него и не са агресори, но ако ги нападнат, те ще се защитават, причинявайки колкото се може по-малко загуби на атакуващите. Това е голяма чест за тях, че Аллах ги е избрал в света, т.е. от народите до Съдния ден. Аз съм разяснил причините за избора на Аллах в моите книги и брошури. Когато Аллах ги е избирал, не е направил това от вежливост и Той не е бил несправедлив към другите народи, а просто, защото те го залужават“.

Facebook започна тестването на технологията, която разширява възможностите за събиране на информация за потребителите.
Ако тестът даде положителен резултат, тогава Facebook скоро ще започнат да регистрира най-малките детайли от дейността на потребителите на сайта, като например колко дълго курсора на мишката е над определени елементи на Web страница или колко време се вижда лентата на новините на мобилното устройство в момента.
Допълнителна информация по-точно ще оцени действията на потребителите и ефективността на рекламните кампании. Събраните данни ще бъдат добавени към потребителските профили и ще бъдат на разположение на рекламодателите за по-прецизно насочване.
Днес Facebook събира за потребителите двата вида данни: демографски и поведенчески. Демографски данни – възраст, пол, място на пребиваване и т.н. – Отразяване на личността на човек извън социалната мрежа, т.е. в реалния живот. Поведенческите данни – списък с „приятели“, събрани в реално време директно от Facebook и партньорски сайтове. Новата технология значително ще разшири списъка на събраните данни за поведението. През следващите месеци, Facebook ще реши дали да използва  експериментална технология за по-широк кръг от потребители.

Той дойде до адреса и натисна клаксона. Изчака няколко минути и отново наду клаксона. Това беше последната му заявка за днес. Мислеше си да тръгне, но вместо това паркира колата, отиде до вратата и почука….

– Един момент моля, – чу се слаб женски глас.

Той чу как нещо се влачи по пода.

След дълга пауза, вратата се отвори. Пред него стоеше малка деветдесет годишна жена. Тя беше облечена в памучна рокля и на главата си имаше шапка с воал, като от филмите на 40-те години. До нея имаше малък куфар.

Апартаментът изглеждаше така, сякаш никой не е живял в него в продължение на много години. Всички мебели били покрити с бели чаршафи.

– Ще ми помогнете ли да отнеса чантата си до колата?- каза жената.

Той занесе куфара в колата, а след това се върна да помогне на жената. Тя го хвана за ръката и тръгна заедно. През цялото време тя продължаваше да му благодари за показаната добрина.

– Няма нищо, – каза й той, – старая се да се отнасям към клиентите си така, както искам да се отнасят към моята майка.

– Вие сте много добър младеж, – каза тя.

Когато седнаха в колата, тя му каза адрес, на който искаше да я закара, а след това попита:

– Можем ли да минем през центъра на града?

– Но това не е най-краткия път? – бързо каза шофьорът.

– О, нямам никакви възражения. За никъде не бързам. Аз и без това отивам в болницата.

Той погледна в огледалото за обратно виждане. Очите й блестяха.

– Моето семейство отдавна вече го няма, – продължи тя с тих глас, – лекарят ми каза, че не ми остава много още.

Той протегна ръка и изключи брояча.

– По какъв маршрут искате да минем? – попита шофьорът.

През следващите два часа те обходиха града. Тя му показа зданието, където е работила на асансьора. Минаха от там, където тя е живяла с мъжа си, когато са били младоженци. Показа му мебелния склад, който някога е бил зала за танци, където като малко момиченце е танцувала.

Понякога тя го молеше да спре пред някоя сграда или уличка. Стоеше дълго там без да говори. После казваше:

– Уморих се, може би сега трябва да вървим…

Докато стигнаха посочения адреса не разговаряха. Това беше малко здание, приличащо на санаториум с малка врата. Двама санитари дойдоха до колата, веднага след като пристигнаха. Те бяха много внимателни и й помогнаха да слезе. Вероятно са я чакали.

Той отвори багажника и занесе малкия куфар до вратата. Жената седеше вече в инвалидна количка.

– Колко ви дължа? – попи тя, като посегна към чантата си.

– Николко, – каза той.

– Но с това изкарвате прехраната си, – каза тя.

– Има и други пътници.

Без да се замисли, той се наведе и я прегърна. Тя го притисна здраво към себе си.

– Вие подарихте на една старица, малко щастие, – промълви тя, – благодаря ви.

Той стисна ръката й и си тръгна. Зад него вратата на дома се затвори. Това беше звук от една затваряща се страница от книгата на един живот….

Кое е най-важното в живота? Ние очакваме животът да се върти около страхотни моменти. Но хубавите моменти често ни изненадват, защото са опаковани в нещо, което другите смятат за дреболия.

Нюйоркският полицай Лари Депримо дежурил на Таймс Скуеър, когато видял един възрастен бездомник да седи на тротоара пред магазин за обувки.

Той поговорил с него. Разбрал какъв размер обувки носи и си тръгнал. След известно време се върнал със нови зимни обувки и чорапи, и помогнал на бездомника да ги обуе.

Сцената била снимана с мобилен телефон, а полицая не знаел, че някой го наблюдава, да не говорим за снимки. Той просто помогнал на бедния и продължил да дежури.

Снимката била изпратена в полицията в Ню Йорк. Там познали полицая и публикували снимката на страница във Фейсбук.