Поредната среща на стари приятели. В кафенето бе топло, но задушно. Въпреки всичко Павел и Симо не се отказаха от намерението си и седнаха на една маса.

– Интересен човек си, – нетърпеливо започна Симо, – признаваш любовта и свободата, но защо смяташ политиката за вредна?

– Тя води до конфликти, война, унищожение, … Нима на човек не му стигат недостатъците и болестите?

– Трудът и бизнеса са необходимост, чрез тях човек живее. Е, понякога му се налага да излъже, за да спечели.

– Да бе, – махна с ръка Павел, – всеки измамник може да продаде поредния боклук на някой наивник. Хората не трябва да купуват лъжи! В стойността на продукта са включени материалите и вложеният труд.

– Добре де, може би имаш право, – някак неохотно се съгласи Симо. – Сега погледни от другата страна. Всяка жива твар произвежда отпадък, боклук. И това става, без значение  на колко удобства се наслаждаваш. Какво да ги правим тези отпадъци?

– Много малко хора знаят, какво богатство се крие в тях. Дори и най-отвратителните и миризливи екскременти могат да е впрегнат в работа. Но това не е работа за малоумници.

– Виж, приятелю, позорът е мерило за стойността на труда. Ние и с него се злоупотребява и не можем да се защитим. Ето вземи студената и топлата вода, които получаваме от природни източници. И те са ни дадени, за да живеем добре. А тези, които измислят работата, и предлагат този комфорт, сякаш те го произвеждат.

– Е, утре могат да ни продадат и въздуха, които дишаме. Защото го има и е жизнено необходим. Това е драма за съвременното човечество.

– „Обслужващите“ ни бизнесмени колко плащат за даровете на природата?

– Човек е алчен, захапе ли веднъж кокала не го пуска вече.

– Липсва ни възпитание и морал. Този, който заплаща със заграбеното от природата е престъпник. Нима могат да умират дечица поради липса на вода и топлина?

– В страната ни се убиват за пари, но дори да гръмнат някой и друг милионер бедните ще си останат бедни. Ще свалиш един политик понеже граби, но ще го за мени друг, който е по-гладен и от него.

– Най-слабата държава е по-силна от най-наглата мафия. Но в страната ни искат да има организирана престъпност, защото се хранят от сенчестата ѝ икономика.

– Политиката прави хората бедни, ако краде от работещите за себе си повече, отколкото е разрешено по закон. На какво мислиш се дължи корупцията? На това, че чиновниците са прекалено много. Всеки от тях си е намерил вратичка да точи, какво като има забрани и постоянно се говори за борба с корупцията.

Двамата приятели се бяха доста разпалили в дискусията си. Дори бирата пред тях не можеше да удави недоволството и мъката от това, което виждаха в живота около себе си.

Понятието „забележителност“ било популяризирано от Джон Мъри за пътеводителите, които започнали да пускат от неговото издателство в Лондон през 1836 година.

Оказва се, че забележителността има свой собствен символ: ⌘.

Шведски знак, сочещ забележителностите в Беларус, Естония, Германия, Литва и скандинавските страни могат да се срещнат на специален пътен знак.

Най-посещаваната страна в началото на XXI век е Франция. А Айфеловата кула държи лидерство, изпреварвайки популярността на пирамидите и на други чудеса на света.

Едно от прозвищата на американците е гринго. Особено често така ги наричат в Мексико и другите страни на Латинска Америка.

Този термин идва от Испания, който се използва за всички чужденци, които говорят  лошо испански.

По всяка вероятност, думата „gringo“ е произлязла от „griego“, т.е. „гръцки“, което го сближава с английския идиом за относително неразбрана реч „Greek to me“.

Благовещенската кула в Йошкар е подобие на сегашното умалено копие на Кремъл в Москва.

Интересното е, че марийците влизат в същата езикова група, като финландците, унгарците и естонците.

В превод марийската дума „Ел“ означава страна или край, т.е. дословно „Марий Ел“ се превежда като край на марийците.

В столицата на републиката могат да се намерят квартали, построени в датски, италиански и древно руски стил.

В чест на Йошкар Ола е наречен астероид открит от астроном от Кримската астрофизическа обсерватория Н.С.Черни на 11 октомври 1980 г.

Луанда е столицата и най-големия град в Ангола. През 2008 г. той е признат за най-скъпия град в света.

Основната причина за високите цени на стоките и услугите в града, а също и инфраструктурата е тридесетте годишната гражданска война.

Печалбите на чуждестранните компании, които са били получени за сметка на добиването на нефт и елмази, създават повишено търсене на висококачествени жилища, скъпи коли и ресторанти, както обувки и дрехи.

Докато по същото време по-голяма част от гражданите на страната живеят в крайна нищета. В страната почти всички храни са вносни. За това цената на един литър мляко надвишава 200 лева, а тристаен апартамент под наем 500 000 лева на месец.
В периода от XVII до XIX век Луанда се превръща в един от най-големите центрове на търговия с роби. Заедно с подвластните португалски територии през пристанището за изведени около три милиона негри.