Anheuser-Busch станала известна с факта, че почти сто години спорила с чешката фирма Budweiser Budvar за собствеността на марката Budweiser.
В съдилищата на различните страни въпросът бил решен по различен начин.
В САЩ правата на марката принадлежат на американците, чешката пивоварна доставила на пазара своя бира с марка Czechvar, В Германия правото на търговска марка принадлежи на чехите, а в Британия и двете компании имат равни права над търговската марка.
Днес много хора се окуражават, но всичко се разпада на прах, а обещанията като че ли пропадат някъде. Никой не иска да отговаря за напразно дадените обещания на заблудените от тях хора.
От друга страна , хората винаги са се интересували от благополучието в различни направление, като финанси, жилище, здраве, благодарни и грижливи деца…..
Но грехът е извратил пътя, по който можем да дойдем до тези мечти.
На фона на големия крах и скачане в пропастта за всички тези направления в живота, тук там се появяват плакати с обещания за стабилност. Ключовата дума в тях е именно „стабилност“.
Но какво представляват обещанията на хора, съюзи и партии? Не е ли по-добре да насочим сърцата си към обещанията на Господ Исус?
Идващите в големите градове на Япония от други страни са шокирани. Милиони електрически кабели висят по стълбовете, а не под земята, както в повечето други страни.
Именно в това се проявява консервативният характер на японците. Веднъж започнали да монтират електрическите кабели над земята, така и продължават.
И сега, никаква икономика, даже такава мощна като японската не може да се справи с тази ситуация.
От другата страна на реката, пътят пълзеше нагоре към Гарвановия камък. Янко се загледа в циганската махала. Тя представляваше къща до къща, без дворове. Липсваха и улици.
От там се чуваше биене на тъпан и пискащия звук на зурна.
Не знам защо на тези къщи им викаха „коптори“. Циганите бяха изтикани извън селото, в това жалко и пустеещо място.
Не веднъж Янко си задаваше въпросите: Защо тези хора бяха изолирани? Защо не ги допускаха в селото да живеят?
Днес Янко срещна Досьо. Циганинът носеше някаква бохча.
– Досьо, къде си ходил?
– Сякох дърва на Бальовица, а после на бай Стефан му помагах да заздрави дувара откъм Керемидчиеви. Та те ми дадоха малко хляб, сирене и малко месо. Жената и децата много ще се зарадват.
– Преди малко се загледах във вашата махала, – каза сериозно Янко.
– И какво ѝ е на махалата ни? – попита циганина.
– Нямате дворове, нито улици, – сподели наблюдението си Янко.
– Дворът е златна обица, но за заможен чиляк, – подсмихна се Досьо. – На нас за какво ни е ? Не разпрягаме коли, не връзваме добичета, нямаме хамбари, нито отъпкваме харман, имаме си само две ръце. С тях и без двор си плетем кошници и рогозки, калайдисаме чуждия бакър или помагаме на някого за едно парче хляб.
– Е, как всички са се сдобили с земя, орат, сеят, жънат? Има за тях, има и за държавата. Само вие сте останали с две ръце?! – вдигна вежди недоумяващо Янко.
– Хм, – засмя се циганинът. – Когато другите са добивали земя, ограждали са с плет домовете си, ние циганите сме били на път с катуна. Обикаляли сме да веселим парвенютата. Гледахме да краднем нещо, я кокошка, а някое теле или шиле. Такава е нашата, циганска. На нас ни дай тъпани и дайрета, зурни и кларинети. Тогава ела гледай жените какви кючеци друсат, – засмя се Досьо, махна с ръка и потегли да нахрани домочадието си.
Янко дълго време гледаше след него и все още не можеше да разбере: Как при такъв неподреден и объркан живот успяваха да оцелеят?
В Нова Зеландия живее единствена по рода си птица киви. Тя не живее никъде другаде, следователно е ендемична за острова.
В Нова Зеландия са много горди с този факт, за това са поставили на емблемата на страната си киви.
Този, който чуе гласа на тази птица, изобщо няма да попита защо са я кръстили така. Всичко е много просто, тя вика: „Ки-ви! Ки-ви!“
Това необичайно създание има доста невзрачен вид: тялото му има малка крушовидна форма, покрито е сиви пера, подобни на гъста козина, има два крака и дълъг клюн.
Трудно е да се види киви, защото е нощна птица и живее в дупки.
Кивито не е съвсем малка, както си мислим. Тя има размерите на наша кокошка. Тази птица има криле, но те са много малки и са рудиментарни останки с дължина не повече от пет сантиметра. За това те не се виждат, под перата на птицата.
Ако погледнете внимателно снимката, че разберете защо плода киви е получил такова име, те с птицата киви са много сходни на външен вид.