Органичните полупроводници продължават да привличат вниманието, защото има непосредствено значение за по-гъвкавата и печатна електроника.

Докато необходимите стойности на мобилността на носители на заряда в органични полупроводници се постигат обикновено, то все още съществуват технически пречки, по-специално свързани с производството на устройства.

Производство на такива устройства, трябва да бъдат от високи добивни продукти, но на ниска цена и процесът да е прост и надежден. За някои методи, признати за перспективни, някои въпроси продължават да бъдат проблем. Например, използването на някои токсични разтворители.

Наскоро екип от изследователи от университета Пърдю и Университета на Калифорния Санта Круз съобщи за технология, която е преодоляла проблема с разтворителите, те използват метода на формоване от стопилка. Предложеният метод използва полимерни смеси, които проявяват висока морфологична стабилност и отлична производителност.

Освен това, тънките транзистори били подложени на допълнителна обработка в резултат, на което полупроводниковият полимер бил възстановен след техническата операция рязане и е показал добра подвижност на зарядите.

В „Капиталът“ на Карл Маркс достатъчно подробно е описана кулинарна рецепта, която не е загубила значението си и днес – супата на Ръмфорд.

В „Капиталът“ том 1, глава 22 е написано:

„пет фунта ечемика, пет фунта царевица, три пенса херинга, за един пенс сол, за един пенс оцет, за два пенса пипер и зеленина, на обща стойност в размер на 20 3/4 пенса, се получава супа за 64 човека, при това при средни цени на хляба стойността на това може да бъде понижено до 1/4 пенса на човек“.

Супата на Ръмфорд е станала основа за хранене на войниците на всички армии до 50-те години на XX век.

До сега рецептата на Ръмфорд, почти без изменение, се прилага в Армията на спасението за изхранване на бездомните.

Република Буркина-Фасо  е пуснала колекционерска сребърна монета на изложба от истински древни амонитни мекотели.

В съвременната природа амонитните мекотели вече не съществуват. Те са живели много години назад, но техните вкаменени черупки често се срещат в наше време.

Монетата от Буркина Фасо с древни амонитни мекотели е пусната в малък тираж, само 500 екземпляра, но всяка монета е уникална. Тъй като всяка раковина си има свой неповторим рисунък, а полировката и седефа я правят произведение на изкуството.

Характеристиките на тази монета са: Стойност на монетата 1000 франка; диаметър – 44 мм; тегло на среброто – 31,1 грама; метал – сребро 999-та проба; тираж на монетата – 500 екземпляра; година на изрязване – 2016 г.

Един фермер си купил Mercedes E класа  от един автосалон. Той много се изненадал от стойността на опциите , които били отделно вписани в цената на стандартния окомплектован автомобил.

По-късно шефа на този автосалон си купил крава от този фермер, а той му предоставил следната сметка:

Крава (стандартна версия) базова цена $ 2.400;
комбинирана окраска (черно и бяло) $ 150;
кожена обвивка $ 100;
бака за млякото зима-лято 50 $;
ноздра, вътрешен рог 17,50 $ (само за един брой);
полуавтоматична мухобойка (опашка) $ 30;
система за намаляване на токсичните газове $ 60;
при всякакви метеорологични условия и всички терени копито $ 100;
двойна спирачна система  (предни и задни крака) $ 400;
многотонален звук $ 135;
сини очи, халогенни $ 150;
системата се използва за всякакво хранене $ 1250;
Всичко $ 1250.

Едно от известните гробища на влакове се намира в Германия, около гара Ньординген, Бавария, която била основен транспортен възел през XIX век.

През 1966 г. германските железници напълно преминали на електрически влакове, а парните локомотиви оставени на запасните коловози на гарата.

Събраното старо оборудване в Ньординген станало едно от най-големите в Германия.

Германците се отнесли към историческите ценности, като истински педантични представители на своята нация. Някои от локомотивите и вагоните реставрирали и сега те са експонати в намиращия се в близост на гарата музей на железопътния транспорт.

След като посетителите огледат експонатите на музея, могат да се разходят наоколо, където могат да видят и не реставрираната техника, която е запазена в много добър вид.

Това не е включено в програмата на музея, не служителите не пречат, смятайки, че щом човек си е заплатил цялата стойност на билета, при желание може да види и „запасняците“.

На туристите много се харесва такова пътешествие в миналото.