Всяка година в Амстердам, около 20 души умират в самота.

Техните погребения организира общината.

За целта се наема поет, който съчинява стихове в чест на починалия

Този поет чете тези стихове по време на церемонията, когато погребват мъртвия.

Песента „Подмосковные вечера“ е една от най-известните съветски мелодии в света, въпреки че първоначално Василий Соловьов-Седой я е отхвърлил.

Той е извадил тази мелодия от чекмеджето си след поръчката за лирична песен от авторите на филма за Спартакиадата на народите на  РСФСР, а партньорът му в творческия дует Михаил Матусовский нахвърлил стиховете.

Това се случило в дача близо до Ленинград. За това отначало в текста вечерта била „ленинградска“, но тъй като по сюжет спортистите пред старта събирали сили на спортната база в Подмосковието, се наложило да внесат съответстваща поправка.

Художественият съвет сметнал композицията за неудачна и я включил във филма само за това, че нямало време да се напише друга.

Откъсът от филма, където била пусната песента не бил от съществено значение, но веднъж същата песен пуснали по радиото и слушателите изпратили множество писма да бъде повторена отново.

На сайта nezarastet.ru стартира безплатна онлайн услуга, чрез която можете да получавате всеки ден по електронната си поща по едно стихотворение от Александър Пушкин през годината. Годишен доставка съдържа 365 писма с всички стихотворения, които са били публикувани през живота на поета, без да броим поемите и други големи произведения.

Авторите на програмата са пояснили, че „са измислили такава поща, когато разбрали, че хората съвсем не четат класика. Особено стихове. Как да ги примамят? Трябвало да направят така, че стиховете сами да идват при хората. Удобно е на порции, в електронната поща, която всеки ден и без това всеки проверява. Това не е същото да вземеш книга и да я прочетеш от началото до край, но за това пък работи“.

Според създателите на услугата е полезна „за тези, които нямат време да четат“. Абонирате се и получавате по стих на Пушкин ежедневно. Започвате деня с нещо прекрасно и няма да изсъхвате сред рутината и офисното униние.

На сайта можете да се абонирате и за дневния бюлетин на пасажи от „Евгений Онегин“ като заплатите за два месеца 59 рубли. Според авторите, символичната цена е „начин да кажете благодаря, ако ви харесва проекта“.

Много скоро обещават да се появи такава поща с фрагменти от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, шумерско-акадския „Епос за Гилгамеш“, стиховете на Франсоа Вийон, Ли Бо и произведения на древните класици.

Идвайки от богато семейство, Николай Мартинов от ранната си младост пишел поезия. Отишъл като доброволец в Кавказ, където се запознава с Лермонтов.

Някои от неговите произведения са били полемизирани с тези на известният поет. Мартинов и Лермонтов са общували още в Москва, заедно са ходели на ресторант.

Даже Лермонтов е посещавал дома на семейство Мартинови.

В Пятигорск Лермонтов иронизирал негови стихове в свои импровизации. Подигравките и насмешките станали взаимни и Мартинов извикал Лермонтов на дуел, където вторият бил ранен смъртоносно.

Обстоятелствата около дуела и до сега не са много ясни, поради много фантастични и „конспиративни“ версии.

Мартинов бил задържан в ареста няколко месеца, след това още няколко години се отделил на покаяние. Самият той доживял до 60 годишна възраст.

Симон беше добър поет. Поканиха го на едно пиршество. Той трябваше да рецитира свои стихове, написани в чест на домакина.

Поетите имат понякога странни хрумвания. Между стиховете, които бе донесъл за пиршеството, Симон бе вмъкнал и такива, които възхваляваха и прославяха Бога.

Домакинът много се засегна от това и каза на Симон:

– Ще платя само половината от уговорената цена. Нека другата ти плати твоя Господ. Щом толкова го почиташ и признаваш повече от мен.

Всички започнаха да се смеят на идеята на домакина.

– Прав е, – обади се някой от гостите, – кой е поканил Симон на пира, неговия Бог ли?

Малко по-късно в залата влезе един от прислужниците и пошепна на ухото на Симон:

– Отвън те чакат двама мъже.

Симон вдигна рамене изненадано:

– Никого не очаквам. Какви са тези мъже?

– Назоваха името ти, – допълни прислужникът.

Симон стана и напусна пиршеството. Излезе навън, огледа се, но никакви хора нямаше наоколо.

– Сигурно някой се е пошегувал с мен, – засмя се Симон.

Когато се обърна отново да влезе на пиршеството, се чу странен шум. Сякаш се пукаха и трошеха каменни стени.

До Симон долетяха викове на умиращи… Покривът на дома, в който бе преди малко, рухна пред очите му. Единствено той бе оцелял от пира.

Телата на загиналите така бяха смазани, че близките им не можаха да ги разпознаят. Но Симон освен поет имаше и друга дарба. Всичко, което виждаше се запечатваше в съзнанието му.

Той водеше близките на загиналите из руините и като стигнеха до нечии премазани останки, посочваше с пръст и казваше:

– Това е онзи, който търсихте.

Той бе запомнил, кой къде е седял до мига, когато бе паднал покрива.