Мат Бърджис, който живее във Виктория, Австралия, нарича себе си „фотограф на океана“, защото обича да улавя величествената красота на водната стихия.

Мъжът снимащ океана, се стреми да предаде разнообразни настроения, но най- много му харесва красивата комбинация на вода и светлина, която може да се забележи рано сутрин.

Мат снима океана вече шест години. Той е натрупал доста невероятни снимки. Сам признава, че няма по-добър начин за него от това да започне деня със снимане.

Става дума за естествена арка в скала, която се намира на Малтийския остров Гоцо. От там се открива чудесна гледка към Средиземно море.

Този обект е наречен „Лазурен прозорец“. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

На 8 март през нощта имало силна буря и арката не е устояла под натиска на стихиите. Малтийското министерство на околната среда дало коментар за инцидента.

Специалисти твърдят, че разпадането на скалите се дължи на естествена ерозия, а бурята ускорила този процес.

За съжаление, днес можем да видим „Лазурния прозорец“ само на снимки и филми. Между другото, красивата арка многократно е привличала вниманието на много режисьори. Тя е попаднала в кадър на знаменития сериал „Игра на троновете“, а също и във филма „Одисея“ на Андрей Кончаловски.

Вулканът е необуздана стихия в природата, когато се събуди, помита всичко по своя път. Покрива земята с дебел слой базалт и пепел.

Но минават десетилетия, стотици години и животът се възражда, независимо от непредсказуемата заплаха от почиващия гигант.

В планината Тян Шан цъфти кралска иглика.

Местните хора я наричат цветето на смъртта, а сеизмолозите – цветето на земетресенията.

Ако цветето разцъфти в неуказаното време, то предвещава изригване на вулкана.

Оказва се, че вулканичните изригвания са предшествани от високочестотни ултразвукови вибрации, които рязко ускоряват метаболизма растението, което от своя страна води до цъфтежа му.

Ако на растението се появи пъпка, за местните жители това е сигнал за тревога.

Земетресение с магнитуд 7.8 е разтърсило Еквадор през нощта на 17 април. Според геоложки проучвания на САЩ, епицентъра му се намирал на 27 км югоизточно от село Муисне, на дълбочина 19,2 км.

В Еквадор и Перу била обявена опасност от цунами. Според последните данни, ударът на стихията е отнел живота на 570 души.

Куче на име Дайко е помогнало на спасителите в Еквадор да намерят под развалините седем човека, а след това е умряло от обезводняване.

Спасителите се опитали да спасят помощника си, но безуспешно. Животното е умряло на 22 април.

Златистият лабрадор е участвал в различни спасителни операции.

Дайко е бил на четири години, три от които е служил в пожарната.

Мнозина  смятащи се за интелектуално извисени над другите, разглеждайки събитията случили се на Възкресение Христово, възмутено възкликват:

– Това не може да бъде. То противоречи на естествения ход на нещата.

На такива им е скъп света, където всичко е естествено и обяснимо. За тях вярата в смъртта и възкресението на Христос включва  риск да се пренебрегне „естествения ход на нещата“ в този свят.

Такива не могат да придобият вяра и да се доверят на Бога, защото попадат в непредсказуема област, където няма гаранция и увереност в това, което са свикнали да очаква в ежедневието си.

Вярата в Разпнатия Христос е призив към собственото ни разпятие. Когато човек търси Небесното царство, се увеличава риска да „загуби“ това, което има тук на земята, макар и малка гарантирана радост.

Малко са хората, които са готови да живеят въпреки стихиите в този свят.

От тук и желанието на човек да се приближи до Бога, се свежда до практически земното, което е полезно за обикновеното ежедневие. Ето защо формалната религия на нашите съвременници повече прилича на бягство от Бога.

Христос е принесъл Себе Си в жертва, но за много от хората в света този дар се оказва ненужен. Колко жалко. На тях не им трябва Христос, а дядо Мраз, изпълняващ желанията на тези, които през годината са се държали добре.

За съжаление хората са привлечени от второстепенните неща и християнството не е част от техния живот.

Нищо в света не е смущавало тъй силно човешкия ум и не е разкривало тъй ясно неговото безсилие, както това е направил Кръстът. Още преди векове, когато Той за първи път се е издигнал на Голгота, е станал за света най-голямата съблазън и най-голямото безумие.

Бог не премахне страданието и човешката болка, Той ги направи Свой Собствени, приемайки смърт и поругаване.

Грехопадението, Божието дълготърпение, въплъщението в образ на роб, срамната смърт на Кръста, Възкресението всичко това е за тези, които са позволили на Христос да влезе в живота им.