Последователите на Као Дай религия, широко разпространени в Виетнам, се покланят на едноименно божество, на своите лидери, на водачите на много други религии и не само на тях.

Първият чин на святост в Као Дай е даден на Буда, втория на Конфуций, на трета степен са Исус, Мохамед и Моисей.

В този ред присъстват и Ленин, Шекспир, Жана д’Арк, Виктор Юго….

Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.

Японските геофизици са установили, че големите земетресения често се появяват по време на новолуние или пълнолуние.

Учените са реконструирани амплитудата на приливни напрежения, които са настъпили няколко седмици преди земетресението с магнитуд 5.5 или по-висока степен, наблюдавани през последните двадесет години.

Независимо от факта, че авторите не са уверени, че между фазите на луната и малките трусове има връзка, те вярват, че земетресението в Индийския океан през 2004 г., в Чили през 2010 г. и на източния бряг на остров Хоншу в Япония през 2011 г., са настъпили по време на максималната амплитуда при приливните напрежения.

По-рано геофизиците са доказали, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на земята.

Пълнолунието води до повишаване на налягането в горните слоеве на атмосферата и увеличаване на температурата в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до нарастване на валежите.

През 1800 г. средната продължителност на живота в богатите страни е 40 години и в по-бедните – само 25. Малко хора са успявали да доживеят до дълбока старост, повечето са умирали от инфекции.

Днес, хората в развитите страни живеят средно 80 години, а в третия свят – 50.

Ако погледнем водещите причини за смърт, се оказва, че в третия свят, хората продължават да умират от диария, респираторни инфекции, СПИН.

В развитите страни, където има достъпът до съвременните лекарства, всички тези проблеми се държи под контрол, но хората умират от мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб, – заболявания развитието, на които е силно зависимо от начина на живот.

Изследователите наричат ​​сегашната ситуация „трета епидемиологична революция“.

Лекарите са се научили да се бори с инфекциите, държат под контрол хроничните заболявания като диабета.

Днес главната задача е борбата със старческите болести.

Спасяването на потъващите до голяма степен зависи от самите тях.

Дълго живеят тези, които имат силна воля, да откажат пушенето, да не злоупотребяват с високо калорична храна и отделят време за каране на колело, вместо да гледат телевизия и да лежат на дивана.

Образованието дава насоката в духовния живот на държавата. От него до голяма степен зависи какъв ще бъде и как ще действа човекът в обществото на съответната страна.

Най-важният приоритет на образованието е възпитанието. Айнщайн е казал, че училището формира личността, а не тесният специалист.

Учител, лекар, свещеник, …това са служения. Малкият човек благодарение на учителя, неговия морал и идеали, влиза в живота и го приема с всичките му сложности.

Цялата отговорност за това лежи на учителя. Една от първите задачи е учителят да се освободи от бюрокрацията. Обучаващият в училище трябва да се заеме със своето „творчество“, за което се изискват много сили.

Друг проблем на образованието е хармонизацията на образователния процес. Трябва да има основа по всяка учебна дисциплина и курсове за напреднали, за да се задълбочат знанията по даден предмет.

Привеждането към единно образователно пространство, ще прогони несъответствията в различните училища.