Проучване на изследователи от САЩ показа, че околната среда влияе на имунната система в по-голяма степен, отколкото наследствеността, особено в старческа възраст.

До това заключението изследователи от Станфордския университет са дошли, въз основа на сравнителен анализ на моно и двуяйчни близнаци. Първите от тях имат идентичен генотип, а вторите – 50 % еднакви гени.

В изследването са участвали 78 двойки еднояйчни близнаци и 27 двойки двуяйчни близнаци. Учените са провели биохимичен анализ на кръвта, за да се прецени състоянието на имунната система, анализът включва около 200 показатели.

Резултатите показали, че три четвърти от биохимичните параметри на кръв са били свързани с ненаследствени фактори, като например контакт с инфекциозни агенти и токсини, ваксинации, хранене и хигиена на устната кухина.

Колкото са по-възрастни участниците в проучването, толкова по-изразена е ролята на околната среда в техния здравен статус.

Това се дължи на пластичност на имунната система. Влиянието само един вирус или бактериална инфекция може сериозно да се отрази на състоянието на имунната система.

Ако имунната система работи правилно, тя бързо се адаптира към появата на патогени и условията на околната среда.

Тъй като процесът на адаптация се извършва непрекъснато през целия живот на човека, факторите на околната среда влияят върху здравето в по-голяма степен, отколкото наследствеността.

Стивън Спилбърг се е опитал три пъти да постъпи в Училището по кинематография в Университета в Южна Калифорния.

И три пъти получил отказ, заради ниски оценки.

Много години по-късно, когато Спилбърг стана известен режисьор, училището искало да му връчи почетна степен.

Той се съгласил при едно единствено условие.

На почетната дипломата да стои подписа на човека, който три пъти е подписвал отказите за постъпването му в същото учебно заведение.

Желаещи да водят шедьовъра на полиграфското дело, могат да посетят в Унгария изложба, която има един единствен експонат, книга с тегло 1420 кг, височина 4,18 м, ширина 3,77 м, а когато е отворена дължината ѝ достига 7 м.

Тази гигантска книга има 364 страници. Тя е създадена от унгарско семейство Варга, което е използвало традиционни технологии за подвързване. За изготвянето ѝ е използвана хартия от хартиения завода в Австрия.

Листовете ѝ са изрязани с лазер, а съдържанието на книгата е отпечатано на  голям принтер, предназначен за билбордове.

Създателите на книгата баща и син са специализирали години наред  в технологиите с хартия. Габор Варга е получил докторска степен по  материалознание и технологии.

През пролетта на 2010 г., книгата е смятана за най-голямата в света. Този рекорд тя е държала в продължение на две години, докато в Дубай не са съдали петметрова книга.

Днес унгарският екземпляр се намира в малкото селце Szinpetri. Официалната резиденция на гигантската книгата е реставрирано помещение в бивша мелница, която е отворена за обществеността от 10-17 часа всеки ден, с изключение на понеделник.

Съвременната антропология чрез използването на нови технологии е получила уникална възможност да въстанови образа на човек по черепа му.

За степента на съответствие относно резултатите на реконструкцията на реалния образ на героя е много трудно да се прецени, но все пак може да се разбере как е изглеждал този човек в реалния живот.

Апостол Павел е написал доста от книгите в Новия завет. Той е живял през 5-67 години на нашата ера. Създал е множество християнски общности на територията на Балканите и Мала Азия.

През 2009 г. било направено научно изследване на саркофаг, който се е намирал под олтара на римската църква Сан Паоло фуори ле Мура.

Там били открити части от кости, които са били подложени на изследване чрез използване въглерод-14.
Оказало се, че останките принадлежат на човек, който е живял в периода между I и II век.

Това потвърждавало хипотезата, че тези останките са на апостол Павел.

И така бил възстановен действителният образ на апостол Павел.

Учените са установили, че добрите дела и помощта, която оказваме на другите, допринесат за постепенното премахване на социалната фобия.
Социалното тревожно разстройство е ирационален страх от взаимодействия с други хора. Тя може да достигнат до такава степен, че лицето да се оттегли вътре в себе си и да ограничи социалния си кръг до минимум.
В проучване проведено за 4 седмици взели участие 115 души, разделени на три групи.
Първата група от участниците са били помолени редовно да правят добри дела, като помага на съседа да коси, да дарят пари за благотворителност или да мият чиниите в дома си.
Втората група от хора е трябвало да увеличат броят на ежедневните социални контакти с други хора, а третият – просто да записват ежедневните събития, без да променят обичайното си поведение.
В края на експеримента се изяснило, че хората, които редовно правят добри дела, са почнали повече да общуват с другите, въпреки че не им е казано да правят това. Те започнали по-лесно да общуват с непознати и страха от комуникацията постепенно отслабнал.
Авторите на изследването обясняват своите изводи, по следния начин. Хората с благодарност се отнасят към лицето, което се стреми да им помогне, така очакванията за общуване с други хора са се променили.